О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1362
София, 09.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември……………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….……………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 2636/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационни жалби са постъпили от С. Ц. Д. и Ц. Г. Д., двамата от гр. С., и от „Монолит О. , гр. С., срещу решение № 93 от 23.04.2008 година по гр.д. N 758/2007 година на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 729 от 10.10.2007г. по гр.д. № 1463/2007г. на районен съд – Сливен. Вместо него е постановено друго, като е признато в полза на Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С., правото да изкупят едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., по уговорени условия за продажба на същия имот в нот. акт №54 от 31.01.2007г. на нотариус рег. № 524 на НК с район на действие Сливенския районен съд, със страни С. Ц. Д. и Ц. Г. Д. – продавачи и „Монолит О. , гр. С. купувач – иск с правно основание чл.66 ЗС във вр. с чл.33, ал.2 ЗС.
Ответниците Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С., оспорват касационните жалби поради липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Жалбата на С. Ц. Д. и Ц. Г. Д. не съдържа изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. За такова може да се приеме писмен отговор, в който се съдържа позоваване на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Не е формулиран и въпрос, по който ВКС да се произнесе, но от съдържанието на същата молба може да се приеме, че той е свързан с нормата на чл.33, ал.2 ЗС и се отнася до това дали посочената разпоредба намира приложение в случаите, когато продажбата на съсобствен недвижим имот е извършена срещу насрещна престация от смесен характер – парична /16 000 лева/ и натурална /изграждане на обекти в собственост на продавача/. Към молбата не са приложени съдебни решения, нито има позоваване на задължителна или последователна практика на ВС и ВКС.
Втората касационна жалба на А. К. Р. , в качеството му на управител на «Монолит» О. , поставя въпрос, който може да се схване в посочения вече смисъл, а именно: Дали при договор за продажба, сключен между физичесто лице и търговец, който по занятие извършва строителна дейност, нормата на чл.66 във вр. с чл.33, ал.2 ЗС намира приложение, щом купувачът, освен парична сума, ще престира и конкретно определени обекти в бъдеща сграда.
Въпросите могат да се разгледат в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е посочена задължителна практика на ВКС, нито противоречива практика на съдилищата. Искането за допускане на касационно обжалване е основателно, защото по поставения въпрос липсва категорично произнасяне, а такова ще е от полза за практическата работа на съдилищата и ще допринесе за развитието на правото в хипотезата, при която отчуждаването на имота е извършено при насрещно задължение със смесен фактически състав – договор за продажба и договор за строителство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 23.04.2008 година по гр.д. N 758/2007 година на Сливенския окръжен съд.
Дава 7-дневен срок на касаторите да внесат държавна такса в размер на по 60 лева.
При изпълнение на указанието насрочва делото за 13.05.2010г. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.