7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1363
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №675/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. К. И. – процесуален представител на ищеца Р. Б. П. от [населено място] и от адв. И. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – София, против въззивно решение от 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 02.12.2007 г. по гр.д.№19123/2006 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 76 състав, в частта, с която [фирма] – София, е осъдено да заплати на Р. Б. П. от [населено място] сумата над размера от 2394,29 лева – разлика между получавано трудово възнаграждение за длъжност “шофьор-продавач” и длъжност “зареждач на амбалажни материали и поддръжка хигиена”, запериода от 03.12.2003 г. – 31.7.2004 г. в резултат на професионална болест “дискова херния Л., отхвърля иска по чл.200 КТ над размера от 7000 лева – неимуществени вреди за периода от 03.12.2003 г. – 01.9.2005 г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД – законна лихва върху главниците за периода от 10.01.2003 г. – 18.9.2006 г. до размер на сумите 1116,25 лева и 3263,52 лева, и се осъжда [фирма] – София, да заплати по сметка на СРС възнаграждение за вещо лице в размер над 19,20 лева и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на Р. Б. П. от [населено място], на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1116,25 лева – мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от професионална болест дискова херния Л. за периода от 10.01.2003 г. – 18.9.2006 г., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от същата болест за периода 03.12.2003-31.7.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 18.-9.2006 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3263,52 лева – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.01.2003 г.-18.9.2006 г., сумата 208,17 лева – деловодни разноски за първа и въззивна инстанция, сумата 281,38 лева – д.т. по сметка на СРС и сумата 140,69 лева – д.т. по сметка на СГС. Със същото решение е отхвърлен предявения от Р. Б. П. против [фирма] – София, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ над размер на сумата 2394,29 лева – обезщетение за имуществени вреди от професионална болест дискова херния Л., за периода от 03.12.2003 г.-31.7.2004 г., а в останалата отхвърлителна част по исковете решението на районния съд е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване, като целта е репариране на липсата на трудовото възнаграждение за съответния период, което работникът или служителят би получавал като здрав. Прието е също така, че обезщетението за имуществени вреди при временна нетрудоспособност не се определя само на базата на елементите на трудовото възнаграждение по смисъла на чл.285 КТ, а обхваща всички доказани имуществени вреди във вид на пропуснати ползи по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, а именно доходи със сигурен и постоянен характер,1 които единствено заболяването е попречило да бъдат получени. Изложени са изводи, че ако ищецът е бил здрав и е работил на длъжността отпреди трудоустрояването и нетрудоспособността поради професионалното заболяване, ищецът би получавал и всички премии и начисления по фиш, поради което относно размера на обезщетението за имуществени вреди следва да се възприеме предложения от допълнителната ССЕ вариант, според който на стойност 6739,55 лева възлиза разликата между фактически получаваното от ищеца трудово възнаграждение, включващо Б., премии и всички начисления по фиш за длъжност “шофьор-продавач”, с това на длъжност “зареждач на амбалажни материали и поддръжка хигиена”, за периода от 03.12.2003 г.- 31.7.2004 г. Относно ползуваният от ищеца неплатен отпуск за остатъка от процесния период 01.8.2004 г. – 01.9.2005 г., е прието, че то изключва очаквано със сигурност получаване на по-високо заплащане за този период, и затова за него не се дължи обезщетение. От посочената по-горе сума съдът е приспаднал изплатеното от НОИ обезщетение за трудоустрояване от 937,25 лева и изплатената от [фирма] застраховка за нетрудоспособност от 495 лева, като се съобразят и последвалите запори върху заплатата на ищеца в размер на 483,30 лева за връщане на изплатеното, съобразно ССЕ. Приспадането на застраховката се обосновава както с оглед разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, но и предвид установената преди приемането на посочената разпоредба съдебна практика в посочения смисъл. Поради това въззивната инстанция е намалила размера на присъденото от първата инстанция обезщетение общо със сумата 948,55 лева. Освен това е приспадната и получена инвалидна пенсия в размер на 3396,71 лева за периода от м.12-31.7.2004 г., поради което на работника се дължи обезщетение по чл.200, ал.1 КТ за имуществени вреди в размер на 2394,29 лева.
Относно претенцията за неимуществени вреди въззивната инстанция е приела, че предвид характера на болките и страданията, които ищецът е изпитвал и с оглед определената от ТЕЛК инвалидизация, както и предвид липсата на бъдещи прогнози за състоянието на ищеца, по справедливост се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева.
Изложени са и изводи относно изчисляването на присъдените лихви то двата главни иска.
В изложението на ищеца Р. Б. П. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване и кои получени суми от работника следва да се приспаднат от това обезщетение ?;
2. От кой момент се дължи на работника обезщетение за имуществени вреди ?, и
3. Какви факти и обстоятелства следва да обсъди съдът при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди 2 и Към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди и може ли то да се определя за конкретен период от време ?.
Като основания за допускане на въззивното решение в обжалваната част се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Първият от поставените въпроси е обосновал с извода на въззивната инстанция за приспадане от размера на цялата дължима от работодателя сума на инвалидната пенсия за период една година преди датата на трудоустрояването. Посочена е противоречива практика, а именно решение №142/29.5.2009 г. по гр.д.№219/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд, както и определение №469/28.4.2009 г. по гр.д.№268/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
За втория от поставените въпроси се сочи, че същият е в пряка връзка с първия, като обезщетението за имуществени вреди може да се претендира и следва да бъде заплатено единствено и само , считано от датата на трудоустрояването на работника. По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №4/1968 г. т.т.І-ІІІ, ППВС №4/1975 г., т.6 и т.7, и решение от 27.02.2002 г. по гр.д.№577/2001 г. на Пловдивския апелативен съд.
По третия от поставените въпроси касационният жалбоподател се позовава на т.ІІ от ППВС №4/1968 г., като с оглед конкретния случай се твърди, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, неотдавайки необходимата тежест за някои от обсъдените. Акцентира се на тълкуването на понятието “справедливост”, заложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната от ищеца част.
В изложението на ответника по исковата молба – [фирма] – , по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя процесуалноправния въпрос относно приемането за разглеждане на иск, погасен по давност, въпреки възражението на страната. Сочи се, че съдът е приел за разглеждане искова молба с мотиви, че давността не е изтекла, тъй като ЕР №43/1001.2003 г. било изменено от ЕР на Н. №0914/30.7.2003 г. Като втори процесуалноправен въпрос се сочи – “Има ли съдебното решение за прогласяване на нищожността на индивидуални административни актове обратна сила, или действа занапред, от датата на влизането си в сила. По тези въпрос касационният жалбоподател сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият от материалноправните въпроси е относно с тълкуването разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ след изменението от ДВ, бр.52 от 2004 г. Вторият материалноправен въпрос е относно начинът на изчисляване на обезщетението по чл.200 КТ и дали премиите следва да бъдат включвани в него. По посочените въпроси се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната от ответника по исковата молба част.
Ищецът Р. Б. П. е депозирал отговор по чл.287 ГПК по жалбата на ответника по исковата молба [фирма] – .
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ищеца Р. П. намира, че жалбите са подадени в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По поставените от касационния жалбоподател – ищец въпроси:
В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:
1. Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване и кои получени суми от работника следва да се приспаднат от това обезщетение ?;
2. От кой момент се дължи на работника обезщетение за имуществени вреди ?, и
3. Към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди и може ли то да се определя за конкретен период от време ?.
То обаче не следва да бъде допуснато по въпроса “Какви факти и обстоятелства следва да обсъди съдът при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди? “, тъй като по естеството си този въпрос е относим към размера на обезщетението. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е прието, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
По поставените от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба въпроси:
Първият от поставените въпроси относно приемането за разглеждане на иск, погасен по давност, въпреки възражението на страната, е формулиран непрецизно, което налага неговото уточняване и конкретизиране от съда съгласно т.1, изречение 3, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК. Въпросът се свежда до това “Дали съдът е бил длъжен да отговори по направеното възражение за давност на претенциите по чл.200 КТ, предвид разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3, във връзка с ал.2, т.2 КТ?”
Вторият от поставените процесуалноправни въпроси, а именно: “Има ли съдебното решение за прогласяване на нищожността на индивидуални административни актове обратна сила, или действа занапред, от датата на влизането си в сила?”, се поставя за пръв път. По този въпрос ответникът по исковата молба досега не е навеждал доводи, нито пък са налице изводи на първоинстанционния и въззивния съд по него. Поради това по него въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първия от материалноправните въпроси относно тълкуването на разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ след изменението й от ДВ, бр.52/2004 г., въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Изложеното по този въпрос във въззивното решение е в съответствие с установената от ВКС практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №323/27.4.2010 г. по гр.д.№483/2009 г. на ІІІ г.о.; решение №230/10.5.2010 г. по гр.д.№2487/2008 г. на ІІІ г.о.и др.
По втория от материалноправните въпроси, а именно “Дали премиите следва да бъдат включвани в обезщетението по чл.200 КТ, във връзка с неговото изчисляване ?”, съдът намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното на ответникът по исковата молба [фирма] – , следва да се укаже в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 276 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по неговата касационна жалба – прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение 31.3.2010 г. по гр.д.№199/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав, по касационна жалба, вх.№37423/20.5.2010 г., подадена от адв. К.И. – процесуален представител на ищеца Р. Б. П. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№37462/20.5.2010 г., подадена от адв. И. П. – процесуален представителна ответника по исковата молба – [фирма] – , съгласно изложеното в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на касационния жалбоподател – [фирма] – , в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 276/двеста седемдесет и шест/ лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по неговата касационна жалба – прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: