4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1363
гр.София, 29.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 786 по описа
за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. срещу решение от 22.12.2011 г. на СГС, ІІ „Г” състав, постановено по гр. д. № 14183 по описа за 2010 г., с което е отменено решението от 21.07.2003 г. на СРС, 63 състав, по гр. д. № 3746 по описа за 2002 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на исковете на касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени срещу Управление „Пътни такси и разрешения” към ИА”Пътища” с правоприемник Агенция „Митници”, както и предявените срещу Изпълнителна Агенция „Пътища” с ново наименование Агенция „Пътна инфраструктура”, за отмяна на дисциплинарното уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на 1 318,20 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 25.2.2002 г. до 25.8.2002 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно по отношение на предявените срещу Агенция „Пътна инфраструктура” искове, а в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Управление „Пътни такси и разрешения” към ИА”Пътища”, е недопустимо -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Поставя следните въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за развитието на правото:
1.Представлява ли произнасянето на въззивната инстанция по въззивната жалба на У. при И. произнасяне по недопустима въззивна жалба и ако е така, представлява ли то съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно практиката на ВКС?
2.Представлява ли неразглеждането на довода на ищеца, че И. е легитимиран ответник, съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно практиката на ВКС?
3.Представлява ли необсъждането на приложимия материален закон относно легитимирания ответник/в случая И./, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон съгласно практиката на ВКС?
4. Следва ли да се приеме, че произнасянето на въззивния съд по въззивната жалба на И. без да се разгледат исковете по същество, е немотивиран съдебен акт в нарушение на Конституцията и ако е така не е ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно практиката на ВКС?
5. Следва ли да се приеме, че неразглеждането на всички факти, на които работодателят се е позовал, за да наложи наказание и преценката им, е в нарушение на закона съгласно практиката на ВКС?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответниците по жалбата Агенция Митници и Агенция „Пътна Инфраструктура” я оспорват. Считат, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, като оспорват жалбата и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е работил като технически сътрудник-контрольор на граничен сектор „Г., С., Олтоманци, С. Лисичково” в Управление „Пътни такси и разрешителни” към Изпълнителна агенция „Пътища”, когато със заповед № 3-608 от 25.02.2002 г. е бил дисциплинарно уволнен затова, че на 15.2.2002 г. за времето от 8 до 20 часа не е таксувал 14 броя влизащи в страната чуждестранни МПС и не познава нормативната база по събиране на пътните такси и разрешителния режим. Исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане на касатора без работа е била заведена срещу Управление „Пътни такси и разрешителни”, а впоследствие е конституирана като ответник и Изпълнителна агенция „Пътища”. С решение от 21.7.2003 г., постановено по гр.д. № 3746 по описа за 2002 г., исковете срещу Управлението са отхвърлени, а срещу Изпълнителна агенция”Пътища” са уважени. Решението на СРС в частта, с която исковете срещу Управлението са отхвърлени, не е обжалвано от касатора и е влязло в сила. Предмет на разглеждане са останали само исковете срещу Изпълнителна агенция „Пътища”, което е констатирано в решение № 644 от 3.12.2010 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр. д. № 1975 по описа за 2009 г. Ето защо с това решение касационният съд е върнал делото само за разглеждане на въззивната жалба на Изпълнителна агенция „Пътища”, като производството е следвало да продължи в лицето на нейния правоприемник- Агенция „Пътна инфраструктура”. При новото разглеждане с обжалваното решение Софийският градски съд действително се е произнесъл освен по исковете срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, за което делото е било върнато, и по исковете срещу правоприемника на Управление „Пътни такси и разрешителни”. Касаторът счита, че в тази част, с която са отхвърлени исковете му срещу Управление „Пътни такси и разрешителни”, решението на СГС е недопустимо и във връзка с недопустимостта поставя първия въпрос. По отношение на Управлението и неговия правоприемник обаче е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и прегражда възможността исковете да бъдат уважени, дори ако обжалваното решение в частта относно Управлението бъде обезсилено. Следователно първият въпрос няма значение за изхода на делото срещу правоприемника на Управлението, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че касаторът е допуснал първото посочено в заповедта нарушение:на 15.2.2002 г. за времето от 8 до 20 часа не е таксувал 14 броя влизащи в страната чуждестранни МПС. Извършването на това нарушение не се оспорва в касационната жалба и се доказва от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и от показанията на свидетеля К.. Следователно въззивният съд е достигнал до най-важния правен извод за изхода на спора-относно това дали е осъществено нарушението. След този извод необсъждането на доводите на касатора, че Изпълнителна агенция „Пътища” е легитимиран ответник съгласно материалния закон и произнасянето по исковете срещу Изпълнителна агенция „Пътища”, без в тази част да се разглежда по същество дали нарушението е допуснато, не представляват съществени процесуални нарушения. Като се възприемат доводите на касатора, че агенцията е легитимиран ответник и се прибави изводът, че нарушението е извършено, следва заключението за отхвърляне на исковете спрямо този ответник. Ето защо допускането на касационно обжалване по втория, третия и четвъртия въпрос не може да промени изхода на делото. Същият извод следва и за петия въпрос, който би бил от значение, ако кумулирането на няколко нарушения увеличава тежестта им и обуславя по-строго дисциплинарно наказание. В случая първото нарушение е достатъчно тежко, за да се наложи дисциплинарно уволнение, без да се обсъжда дали касаторът е допуснал второто описано в заповедта нарушение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2011 г. на СГС, ІІ „Г” състав, постановено по гр. д. № 14183 по описа за 2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: