ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1364
София, 02.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 981 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на ОУ „В” гр. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 31.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 30/2009г.
Ответницата по касационната жалба М. Й. Б. от гр. П. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на Плевенския районен съд от 20. ХІ.2008г. по гр.д. № 3113/2008г. в частите, с които са уважени предявените от М. Б. срещу ОУ „В” искове с правно основание чл.344 ал1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е счел, че не следва да ги приповтаря. Фактическият състав на съкращението в щата /от три на една щатна бройка за “учител прогимназиален етап по математика”/, извършено със заповед на директора на училището от 02.ІV.2008г., не е завършен, доколкото изискващото се от разпоредбите на чл.10 от Наредба № 3/2008г. на МОН утвърждаване на списък обр.1 с промените е станало от РИО на МОН на 01.VІІ.2008г. – след прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за длъжността „учител прогимназиален етап”. И подборът не е законосъобразен, доколкото не е ясно между кои лица такъв е извършен и тъй като незаконосъобразно е включена като критерий закрилата по чл.333 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е споделил мотивите на първоинстанционния съд, но това не го освобождава от задължението да мотивира решението си, и не е мотивирал същото с изводи относно направените в жалбата на касатора оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, което е в противоречие с ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК и с ТР № 2/2004г. на ОСГК. По въпроса право или задължение на работодателя да извърши подбор предвижда разпоредбата на чл.329 от КТ е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в три решения на състави на ВКС. По въпроса незаконно ли е уволнението, когато работодателят при извършването на подбор освен критериите по чл.329 от КТ включва и допълнителен такъв – закрилата по чл.333 от КТ, ако допълнителният не е формирал решението кой от работниците /служителите/ да бъде съкратен, няма практика на съдилищата, поради което произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, разрешаването на който е от значение за изхода на спора по делото.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос. Това е така, тъй като възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния е предвидена за първи път с разпоредбата на чл.272 от новия ГПК, поради което постановките на ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК и на ТР № 2/2004г. на ОСГК в случая не намират приложение.
Не се установява твърдяното от касатора противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос по приложението на чл.329 от КТ с посочените и представени решения на състави на ВКС. Съдебната практика в тази насока е богата и с нея непротиворечиво се приема, че при съкрашение на част от няколко еднакви или сходни длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор между всички заемащи ги лица, за да останат на работа в интерес на службата по-квалифицираните и работещите по-добре. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение по гр.д № 768/1999г. на ВКС ІІІ ГО и решение № 939/30ХІІ.1998г. на ВКС ІІІ ГО. Следва да се отбележи, че приетото в решението по гр.д. № 1301/1994г. на ВКС ІІІ ГО, че работодателя има право на подбор при частична ликвидация, не е въпрос, който е разрешен от въззивния съд, с оглед на което то не обуславя наличието на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По третия материалноправен въпрос по приложението на чл.329 и чл.333 от КТ на настоящия състав не е известна съдебна практика, поради което той би бил основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Но дори разрешението на този въпрос да е различно от това на въззивния съд, то не би довело до промяна на крайния резултат по спора. Това е така, тъй като изводът относно подбора е само един от двата сами по себе си решаващи изводи за незаконност на уволнението на ищцата. А вторият извод – за липса на основанието, на което е извършено уволнението, не е възведен от касатора като основание за допускане на касационно обжалване по критериите по чл.280 ал.1 от ГПК, поради което той не може да бъде подложен на преценка нито в настоящото производство, нито в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато.
По изложените съображения касационно обжалване атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГК, от 31.ІІІ.2009г. по гр.д. № 30/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: