3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1365
София, 29.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №813/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 03.04.2012г по гр.дело № 17840/2011г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 16.03.2011г по гр.д№ 22914/2010 на Софийски районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, ,възстановяване на работа и обезщетение . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК, по въпросите дали съдът може да отхвърли преценката на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание ,въпреки че последният е съобразил всички критерии на чл. 189 ал.1 КТ , дали преценката за тежестта на извършеното нарушение би следвало да включи обема и характера на възможните неблагоприятни последици за работодателя и дали липсата на преки вреди е абсолютна предпоставка за неправилност на преценката за съответствие на нарушението с най-тежкото дисциплинарно наказание Изтъква се противоречие с решение №372-2010-ІV г.о на ВКС ,в което по реда на чл. 290 ГПК е прието че значимостта на дисциплинарното нарушение се преценява не само с оглед на настъпилите , но и на възможните неблагоприятни последици.В същия смисъл е и реш.№2112-2006-ІІІ г.о .Възможните неблагоприятни последици въззивният съд не е изследвал в обжалваното решение. Съображенията за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК са изложени предвид необходимостта прилагането на чл. 189 ал.1 КТ да се основава на изчерпателни критерии ,както са посочени в нормата
Ответникът по жалбата В. А. В. ,чрез адв. С .М. е заявила отговор ,че няма правен въпрос ,който да е произнесен при условия на идентичност и противоречиво дадено разрешение спрямо цитираните решения ,при които е преценена друга фактическа обстановка .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Приложените съдебни решения от практиката на Върховен касационен съд изразяват поставената във свързано формулираните въпроси теза ,че преценката по чл. 189 ал.1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства , имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение , в това число на неизпълнените задължения с оглед настъпилите , или възможните неблагоприятни последици за работодателя(решение №372-2010-ІV г.о на ВКС) , но в конкретния случай възможни неблагоприятни последици не са съобразявани ,тъй като не са и не могат да се приемат за установени . Изводът за съществуването на възможна неблагоприятна последица , нейната установеност , е извод по фактите и връзката между тях , като при извършеното от служителя в конкретния случай действие, не е имало обективна възможност да произтекат неблагоприятни последици ,освен възприемането от колеги на разпространените от ищеца „некролози” с ироничен текст, като злепоставящи работодателя. Освен това , в настоящия случай въззивният съд е съобразил именно обстоятелствата, при които работникът е осъществил действията ,за които е наказан ,а именно че на служителите действително не са заплащани дължимите суми за храна , т.е отразеното е вярно като информация , а относно начина на оповестяване , изводът налице ли е дисциплинарно нарушение е формиран условно – дори в случая да се приеме нарушение (на задължението за въздържане от действия , които уронват доброто име на работодателя) , същото не е с тежест , съответна на дисциплинарното наказание „уволнение”.
При така обективирани решаващи изводи на съда и предвид обстоятелствата по делото ,които са го обусловили, обжалваното решение не е в противоречие с цитираната практика на ВКС ,по изведените правни въпроси във връзка с обема неблагоприятни последици при преценката по чл. 189 ал.1 КТ , а в съответствие с нея, тъй като същите са преценено конкретно .Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , липсват относими към конкретно разрешения случай съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Искане за разноски е заявено с отговора ,но не се установява ответникът по жалбата да е извършил разноски .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 03.04.2012г по гр.дело № 17840/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .