О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1365
гр. София. 29.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова.
гр. дело № 3644 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. И. П., чрез адв.С. О. против решение № 91/06.03.2013 г. по в.гр.дело № 41/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 180/29.11.2012 г. по гр.дело № 122/2012 г. на Чепеларснкия районен съд и е отхвълен предявения от М. И. П. иск по чл.440 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ГПК”К.-И.” [населено място] като взискател по изп.дело № 36/2011 г. и [фирма] [населено място], общ.Ч., като длъжник по изп.дело № 36/2011 г. на ДСИ при Районен съд [населено място], че [фирма] не е собственик на вещта Мотокар марка „Porthos”, модел GPH, цвят жълт, мощност 33/5 квт, шаси 5024, двигател № СЕ80027FR8689TL, рег. № С. *****, като неоснователен.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. налице ли е „писмено доказателство” обуславящо допустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 165,ал.2 ГПК, когато това доказателство е оспорено от другата страна, когато неговата доказателствена сила е поставена под съмнение, 2. следва ли по делото да се установяват предварително твърденията, фактите и доказателствата, за които свидетелства писменото доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК преди то да бъде прието и разгледано съвместно с останалите доказателства по делото, 3. за да бъде „писмено доказателство” по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК един документ достатъчно ли е същият да съдържа индиции за наличието на симулация, респективно да съставлява косвено доказателство или е необходимо същият безспорно да установява симулацията, като пряко доказателство, решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата ГПК”К.-И.”, [населено място], чрез адв. И. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 440, ал. 1 ГПК.
От фактическа страна е прието, че процесният мотокар е придобит от жалбоподателката-ищца на основание договор за продажба на превозно средство от 17.04.2009 г. На 02.10.2009 г. е сключен писмен договор между жалбоподателката и ответника по жалбата и ответник по иска [фирма], според който ищцата продала на ответника процесния мотокар за сумата от 5000 лв. Приобретателят подал заявление за първоначална регистрация на 25.11.2011 г. и на същата дата получил свидетелство за регистрация, съответния процесният мотокар получил номер С. *****.
Прието е, че е образувано изп. дело № 36/2011 г. по описа на СИС при Районен съд [населено място] възоснова на издаден изпълнителен лист с взискател ГПК”К.-И.” [населено място] и длъжник [фирма]. Предприети са действия по принудително изпълнение – на 21.04.2011 г. е извършен опис на процесния мотокар и е насрочена публична продан.
Въззивният съд е приел, че сключеният договор за продажба на процесния мотокар от 02.10.2009 г. между жалбоподателката и [фирма] не е нищожен на твърдяното от жалбоподателката основание – не е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Прието е, че съобразно чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 кW се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Процесният мотокар е с мощност 33.5 кW, като съдът е приел, че разпоредбите на чл.12 от ЗРКЗГТ не се прилагат, тъй като към момента на продажбата – 02.10.2009 г. мотокарът не е имал регистрация в страната. Установено е, че първоначалната регистрация е извършена на 25.11.2009 г. С оглед на това съдът е направил извода, че не е необходимо договора за продажба от 02.10.2009 г. да е сключен в нотариална форма.
Прието е за неоснователно и второто основание на иска, че договора за продажба от 02.10.2009 г. е привиден, като страните са желаели сключване на предварителен договор. Като основание за посочената привидност е въведено обстоятелството, че купувачът [фирма] не е заплатил цялата покупна цена. Съдът е приел, че при договорите за продажба е допустимо да се уговори плащане на част от цената в по-късен момент. Взел е предвид твърденията в исковата молба, че не е отразена в писмена форма уговорката между ищцата като продавач и ответника [фирма] като купувач в срок до една година след сключване на договора купувачът да изплати на продавача сумата от 3000 лв. Прието е, че по делото е представена декларация от представляващия [фирма], с която декларира, че по сключения договор от 02.10.2009 г. дължи на ищцата сумата от 3 000 лева за процесния мотокар. С оглед твърденията в исковата молба, че за доплащане на част от продажната цена – за сумата 3000 лв. не е съставен писмен документ съдът е приел, че няма основание да приеме достоверността на посочената декларация. Според въззивния съд след като декларацията създава задължение за [фирма] и права за ищцата следва тази декларация да е в държане на ищцата в качеството й на кредитор, за да реализира правата си, а не да е в държане на длъжника.
С оглед на изложените съображения въззивният съд е приел, че декларацията на управителя на [фирма] за задължение към ищцата за процесния мотокар в размер на сумата от 3 000 лева, не съставлява писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за привидно съгласие, по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК, поради което е недопустимо със свидетелски показания да се установява привидност на изразеното съгласие в договора за продажба от 02.10.2009 г.
Въззивният съд е изложил и съображения относно достоверността на показанията на свидетелите, като е взел предвид, че свидетелят С. С. е в трудово правоотношение с [фирма] и поради това е заинтересован от изхода на спора. Относно показанията на свидетелката В. Н. съдът е приел, че към 2009 г. е била в трудово правоотношение с жалбоподателката-ищца, а към момента на разпита й в съдебно заседание не е, но само на основание на нейните твърдения е приел, че не е установено твърдението за сключване на предварителен договор, а не окончателен договор за продажба на процесния мотокар с оглед личната й убеденост, че тъй като са се дължали още 3 000 лева, именно затова договорът е предварителен.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.440 ГПК. С обжалваното решение е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от М. П. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ГПК”К. – И.” и [фирма], че последното дружество не е собственик на вещта, представляваща Мотокар марка „Porthos”, модел GPH с рег. № С. *****, като неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението – налице ли е „писмено доказателство” обуславящо допустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 165,ал.2 ГПК, когато това доказателство е оспорено от другата страна, когато неговата доказателствена сила е поставена под съмнение. Съгласно тълкуването, дадено в т.3 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се установи наличието на соченото основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Посоченият правен въпрос не е разрешаван в нито едно от цитираните от жалбоподателката решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./. С решение № 646/14.03.1963 г. по гр.дело № 364/63 г. на ВС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че за допустимостта на свидетелите не е от значение обстоятелството дали писменият документ, който прави вероятно твърдението на страната за симулативността на оспорвания договор носи по-ранна или по-късна дата от тази на същия договор.
С решение № 890/06.10.2008 г. по гр. дело № 2746/2007 г. на ВКС III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че обратното писмо/контра летр/ разкриващо съдържанието на един прикрит договор съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията. При липса на съответно обратно писмо недопустимо е симулацията да се доказва със свидетелски показания. Прието е, че чл.134,ал.2 ГПК/отм./ допуска изключение от забраната по чл.133,б.”б” и б.”е” ГПК/отм./ при условие, че страната, доказваща симулацията, направи вероятно твърдението си за симулативност – т.нар. начало на писмено доказателство. Прието е, че то се състои в документ, изхождащ от противната страна или пък удостоверява нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, че за да се постигне пълно доказване на симулацията се допускат свидетелски показания. Според съдебния състав за да станат допустими свидетелските показания документът трябва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна. В същата насока е и разрешението, дадено в решение № 1385/08.12.2008 г. по гр.дело № 6410/2007 г. на ВКС V г.о., и решение № 120/16.02.2009 г. по гр.дело № 5226/2007 г. на ВКС IV г.о., постановени по реда на ГПК/отм./.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса, формулиран в п. 2-ри от изложението, тъй като същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, поставен в изложението – за да бъде „писмено доказателство” по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК един документ достатъчно ли е същият да съдържа индиции за наличието на симулация, респективно да съставлява косвено доказателство или е необходимо същият безспорно да установява симулацията, като пряко доказателство.
С решение № 120/16.02.2009 г. по гр.дело № 5226/2007 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че началото на писмено доказателство е налице тогава, когато от изходящия от ответника документ може да се заключи, че симулацията е вероятна и че в това се състои разликата между обратното писмо, което съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията и така нареченото начало на писмено доказателство по смисъла на чл.134,ал.2 ГПК/отм./, което съдържа волеизявление само на една от страните. С въззивното решение съдът е приел, че представената декларация на управителя на [фирма], в която е обективирано изявление на същия за задължение на дружеството към ищцата за процесния договор в размер на 3000 лв. не представлява писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за привидно съгласие по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК и поради това е приел, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява привидност на изразеното съгласие в договора за продажба от 02.10.2009 г. Разрешението на правния въпрос не е в противоречие с разрешението в цитираното решение на ВКС, тъй като въззивният съд се е произнесъл по различна хипотеза от тази в решението на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ и с оглед на това е направил и различни правни изводи. Съдът не обсъжда решение № 646/14.03.1963 г. по гр.дело № 364/63 г. на ВС I г.о., тъй като със същото не е разрешаван поставения правен въпрос. Не се установява противоречиво разрешаване на правния въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с останалите решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ и посочени по-горе, тъй като разрешението на правния въпрос в тези решения е в същата насока, в каквато е и разрешението в решение № 120/16.02.2009 г. по гр.дело № 5226/2007 г. на ВКС IV г.о. Както се посочи решаващите правни изводи на съда в обжалваното решение са основани на различни факти от тези в цитираните решения на състави на ВКС, поради което и правните изводи са различни.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката М. И. П., чрез адв. С. О..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 91/06.03.2013 г. по в.гр.дело № 41/2013 г. на Смолянския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1724/11.04.2013 г., подадена от ищцата М. И. П. от [населено място], [улица], чрез адв. С. Л. Д.-О..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: