О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1366
гр. София, 01.12. 2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 4360 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 3426/21.03.2015 г., конкретизирана с касационна жалба 12317/24.04.2015 г. от ищеца П. П. П., чрез особения представител адв. В. К. против решение № 298/19.02.2015 г. по в.гр.дело № 2859/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3081/18.07.2014 г., постановено по гр.дело № 18296/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу Т. Г. И. с пр.осн.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу Х. А. Х., Т. П. С., В. М. К., Т. Г. И., А. К. П., К. Г. Г. и С. Н. К. за осъждането им да му заплатят солидарно сумата 14000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Със същото решение са отхвърлени евентуалните искове с пр.осн.чл.45 ЗЗД предявени поотделно срещу всеки от ответниците Х. А. Х., Т. П. С., В. М. К., Т. Г. И., А. К. П., К. Г. Г. и С. Н. К. за заплащане от всеки от тях на жалбоподателя по 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 02.09.2011 г. до изплащането.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението е формулиран правният въпрос: обвързан ли е съдът от дадената от страната правна квалификация на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС, решение от 17.02.2011 г. по гр.дело № 762/2010 г. на ВКС, III г.о., решение от 02.05.2011 г. по гр.дело № 3725/2008 г. на ВКС, I г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД както следва: предявен иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД от жалбоподателя П. П. против Т. Г. И. за присъждане на сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.09.2012 г. до окончателното изплащане, затова, че на 02.09.2012 г. около 19.00 ч -20.00 ч в Затвора в [населено място] нанесъл на жалбоподеля-ищец 3-4 удара с палка в корема в областта на пъпа в резултат на които ищецът получил наранявания, както и затова, че в качеството на ръководител на група надзиратели, които същия ден и час са нанесли телесни повреди на П. не е предприел действия да разпореди преустановяване на употреба на физическа сила спрямо него, предявен иск от ищеца с посн.чл.45 ЗЗД против Х. А. Х., Т. П. С., В. М. К., Т. Г. И., А. К. П., К. Г. Г. и С. Н. К. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 14000 лв., евентуално всеки от тях да бъде осъден да заплати на ищеца поотделно сумата от 2000 лв. обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от нанесени на 02.09.2012 г. около 19.00 ч. -20.00 ч. в Затвора [населено място] удари с палки, ритници с крака в резултат на които ищецът претърпял телесни наранявания по краката, коленете, ръцете, гърба и в ребрата, съответно претърпял болки и страдания.
От фактическа страна е прието за установено, че ищецът П. П. изтърпява в Затвора-гр.П. присъда доживотен затвор без замяна за извършени от него престъпления по чл. 116, ал.1, т.3, пр.2, т.6, пр.3 и 4, вр. чл. 115 НК- убийство на рождена майка по особено мъчителен начин и с особена жестокост и чл. 116, ал.1, т.3, пр.2 и 3, т.4, пр.2 и 3, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр. чл. 115 НК за умишлено убийство на повече от едно лице – малолетните рожден син и рождена дъщеря, които са се намирали в безпомощно състояние, по особено мъчителен за жертвите начин и с особена жестокост. Прието е, че към 02.09.2012 г. ищецът е бил в Затвора [населено място].
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели С. А. – служител в Затвора [населено място] към 02.09.2012 г. М. И. – служител в Затвора [населено място], Р. Й. и И. М., последните двама изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” в Затвора [населено място] и е приел за установено, че на 02.09.2012 г. между 19.00 и 20.00 часа ищецът, проявил неподчинение на разпорежданията на дежурните служители на Затвора-гр.П. – С. А. и М. И., съпроводено с нападение и физическо съприкосновение с първия от тях. Прието е също, че е последвала интервенция от дежурните надзиратели-ответници по исковете, които преустановили противоправното поведение на ищеца посредством „побутване” -според показанията на св. Й., „избутване” – според показанията на св. М., „избутване и фиксиране с помощни средства” – според показанията на св. А., „изблъскване и поставяне на белезници” – според показанията на св. И.. Посочил е, че от показанията на четиримата свидетели е установено, че физическа интервенция над ищеца с по-голям интензитет от описаното от тях не е имало, че ищецът оказал съпротива- държал се агресивно, викал, блъскал по вратите, заплашвал.
Въззивният съд е възприел показанията на четиримата свидетели, като последователни, логични, безпротиворечиви, взаимно подкрепящи се и като кореспондиращи си с показанията на св. Д-р С., която в качеството на медицинско лице е прегледала ищеца непосредствено след инцидента. Прието е, че съобразно показанията на свидетелката по кожата на ищеца е имало зачервявания, но не и кръвонасядания или други наранявания, че ищецът не пожелал болкоуспокояващи, тъй като по собствените му твърдения нямал нужда от такива, но свидетелката му предписала, тъй като била задължена да го направи. Обсъдено е и е възприето заключение на вещо лице д-р Е. Б. по назначената съдебномедицинска експертиза.
Съдът е приел, че естеството и характера на получените наранявания описан в разпита на д-р С. и установен в заключението на вещото лице изцяло съответства на интензитета на употребената физическа сила по отношение на ищеца от страна на ответниците, така както е описан от свидетелите А., И., Й. и М. и не предполага физическа интервенция с по-голям интензитет, съответстващ на твърденията в исковата молба- удари с юмруци, ритници, палки.
От правна страна е прието, че за да се приеме за основателен предявен иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД следва да се установят елементите от фактическия състав – деяние, противоправност, вреда, вина на делинквента, причинна връзка между виновното и противоправно поведение на делинквента и претърпените от пострадалото лице вреди.
Според въззивния съд деянието представлява съзнателен външнопроявен акт – действие или бездействие, съответно противоправността се разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на неприкосновеност на личността и телесния интегритет, без законово основание за това.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 113 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и е приел, че тези разпоредби овластяват държавните служители в местата за лишаване от свобода, каквито са надзирателите-ответници по исковете да употребяват физическа сила при явно неподчинение на затворник и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана, както и в случаите на физическа съпротива, нападение или посегателство върху живота на служителите или върху живота на друго лице. Посочил е, че с оглед установените факти по делото относно характера и интензитета на употребената от ответниците физическа сила по отношение на ищеца и с оглед конкретните обстоятелства на процесния случай употребената принуда не надхвърля пределите на необходимото, поради което се явява извършена на законово основание.
Прието е, че с оглед установените факти за оказана съпротива от страна на ищеца в съответствие с разпоредбите на чл.114 ЗИНЗС е и употребата на помощни средства белезници.
При тези съображения съдът е направил извода, че извършените от ответниците действия по прилагане на физическа сила по отношение на ищеца не са противоправни. Прието е, че доколкото интервенцията спрямо ищеца П. е била правомерна не е противоправно и бездействието на ответника Т. Г. И., изразяващо се в недаване на разпореждане интервенцията да бъде преустановена.
Прието е, че поради липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност-противоправността предявените искове са неоснователни. Посочил е, че поради това не се налага обсъждането на наличието на останалите елементи – вреда, вина и причинна връзка.
С оглед на посочените изводи въззивният съд е извел решаващия извод за недоказаност на предявените искове с пр.осн.чл.45 ЗЗД по основание и е потвърдил първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението.
С решение № 50/17.02.2011 г. по гр.дело № 762/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства.
С решение № 907/02.05.2011 г. по гр.дело № 3725/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че въпроса за правното основание на иска е в зависимост от въведените фактически обстоятелства, на които искът се основава, а не от дадената от ищеца правна квалификация, защото това е дейност на съда по приложението на закона. В настоящият случай въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. Определил е правната квалификация на предявените искове – главни и евентуални, като е съобразил фактическите твърдения, изложени в исковата молба и исканията, формулирани от жалбоподателя-ищец. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материално правният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът намира, че всички доводи в изложението, освен правния въпрос, посочен по-горе не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на посочените доводи настоящият съдебен състав преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 по поставения правен въпрос от жалбоподателя П. П. П..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 298/19.02.2015 г., постановено по в.гр.дело № 2859/2014 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3426/21.03.2015 г., конкретизирана с касационна жалба вх. № 12317/24.04.2015 г., подадена от ищеца П. П. П. с настоящ адрес Затвора – [населено място], чрез особения представител адв. В. П. К., служебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис 8.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: