О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1366
С. 30.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 827 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. П. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение от 12.03.12г.по в.гр.д. № 12585 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 14.06.11г. по гр.д.№ 59081/10г.на Софийски районен съд,като са отхвър-лени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК при само един изрично форму-лиран въпрос – кога е налице груба злоупотреба с права от страна на работодателя.Позовава се на две,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,които обаче са несъотносими,защото са постановени по поставени различни от настоящия въпроси /поставеният в решение № 531 въпрос касае подбора,а този в решение №173 е за наложени от работодателя изисквания за квалификация и образование,които са различни от нормативно предвидените/. Останалите изложени от касаторката доводи са за неправилност на постановения въззивен акт,без да са формулирани конкретни материално-правни или процесуално-правни въпроси в смисъла разяснен в т.1 от ТР №1/19.02.10г.по т..№1/09г.на ОСГТК на ВКС.Оспорени са следните направени от въззивен съд изводи: 1.че датата на съкращаването съвпада с датата на предизвестието за уволнението, 2.за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на датата на утвърждаване на щатното разписание и 3.за наличие на сериозна предварителна подготовка на уволнението. Изложен е и довод за допуснато съществено процесуално нарушение поради немотивиран отказ на въззивния съд да допусне поискани доказателства /документи и свидетелски показания/ на основание чл.266 ал.2 от ГПК. Посочени са решения на ВКС/включително и постановени по реда на чл.290 от ГПК/,с които касаторката обосновава тезата си за неправилност на постановения въззивен акт.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е законосъобразно,поради наличие на валидно решение на компетентния орган за съкращаване в щата,което предхожда уволнението.Единствената щатна бройка на заеманата от ищцата длъжност „експерт връзки с обществеността” е била съкратена считано от 29.09.10г., от която дата са и заповедите за намаляване на числеността на персонала и за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
При тези мотиви, поставеният от касатора въпрос е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. По него не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,защото цитираните постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, тъй като не са постановени по същия въпрос, не противоречат на постановеното в случая от въззивния съд. Освен това на въпроса- кога е налице злоупотреба с права е даден отговор с ТР № 3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС,съгласно което злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект – физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат – вреда.
Останалите доводи,касещи неправилността на постановения въззивен акт,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Съгласно цитираното решение – касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност.Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършена едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Тъй като посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които съдът е длъжен да селектира касационните жалби,а относно него – в случая не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.12г.по в.гр.д. № 12585 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.