ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1366
София, 02.10. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1003 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. А. В. от София, приподписана от а. С, срещу въззивното решение на Софийския градски съд /СГС/ от 27.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 649/2008г.
Ответницата по касационната жалба Н. Х. К. В. от София е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС по гр.д. № 1154/2007г. в частите за вината и семейното жилище и вместо него е постановил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има мъжът и е предоставил на Н. К. ползването на семейното жилище, находящо се в София, жк “О”, бл.19 А вх. Б ап.32, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения от двустайния апартамент.
За да постанови решението в обжалваната му част относно ползването на семейното жилище, въззивният съд е взел предвид, че страните нямат непълнолетни деца от брака, че вина за разстройството на брака има мъжът и че в жилището /в едната му стая/ живее и пълнолетния им син, изразил предпочитание да остане да живее с майката.
В касационната жалба срещу въззивното решение са изложени съображения за необоснованост, имащи отношение към извода във въззивното решение относно вината за разстройството на брака. С определение от 11.V.2009г. СГС е указал на касатора да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В допълнение към касационната жалба, депозирано на 21.V.2009г., бланкетно се сочи, че “основанията за допустимост на касационната жалба са визирани в чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по делото в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал материалноправни и/или процесуалноправните въпроси, касаещи обжалваната част на въззивното решение, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Следователно, липсва основният критерий за преценката за допустимост на касационното обжалване, което препятства възможността за преценка за наличието и на допълнителните такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Брачно отделение, І ВС, от 27.ІІІ.2009г. по гр.д. № 649/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: