Определение №1368 от 30.11.2012 по гр. дело №416/416 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 1368

София, 30.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември…………………
две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 416/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Т. И., И. В. Т., Ц. А. Ц. и В. Ц. А., всички от [населено място] бряг, последните трима в качеството си на наследници на Ц. А. Т., б.ж.на [населено място] бряг, чрез пълномощника им адв. Ц. А. от АК-П. – [населено място] бряг, са подали касационна жалба срещу решение № 612 от 09.12.2011 година по гр.д. N 829/2011 година на Плевенския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 76 от 16.08.11 г. по гр.д. № 360/2010 г. на Кнежански районен съд, като е уважен иск на ПГМ „Девети май”, [населено място] бряг срещу касаторите за солидарно заплащане на сумата 10242, 65 лева, съставляваща имуществена вреда по акт за начет вх. № 219 от 13.07.2004 г. на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол – Териториална дирекция – П. – иск с правно основание чл.299 ГПК /отм./.
Ответникът ПГМ „Девети май”, [населено място] бряг, чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-П. – [населено място], оспорва жалбата с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на които текст се позовават касаторите, поради следното:
В касационната жалба и изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Посочено е, че “решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и е от значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото т.е. съдържат се твърдения за неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. За да се стигне до обсъждане на тези основания, обаче, най-напред трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово и словесно възпроизвеждане на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на чл.299, ал.1 ГПК е обилна, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 612 от 09.12.2011 година по гр.д. N 829/2011 година на Плевенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top