Определение №137 от 17.4.2014 по ч.пр. дело №2074/2074 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137

[населено място], 17.04.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2074 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Х. С. от [населено място] срещу определение № 29 от 20.02.2014г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 702 /2014г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила на 10.12.2007 год. решение от 14.01.2002г. по гр.д. № 585/2000г. на Горнооряховски районен съд, оставено в сила с решение от 26.05.2006г. по гр. д. № 670/2005г. на Великотърновския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1593 от 10.12.2007 год. по гр. д. № 1215/2006 год. на ВКС, V г. о.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно. Изтъква, че не е подавал искова молба срещу [фирма], а срещу НК „Б.”, които са различни дружества и дружеството [фирма] не е имало право да се намесва в спора. Сочи, че е подал молбата за отмяна веднага, след узнаване на възможността да бъде отменено неправилното решение. Освен това обръща внимание, че заповедта за уволнение е издадена въз основа на дисциплинарен устав, действал до 1989г., което не е забелязано от нито една съдебна инстанция.
Ответникът по частната жалба [фирма] я намира за неоснователна. Претендира разноски по приложен списък.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 702/2014г. на ВКС, Второ гражданско отделение е образувано по подадена на 14.01.2014 год. от В. Х. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 14.01.2002 год. по гр. д. № 585/2000 год. на Районния съд – Горна О., оставено в сила с решение от 26.05.2006 год. по гр. д. № 670/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, с което исковете му по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ против НК„Б.”-С. – ПТП-Горна О. са били отхвърлени. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.7 ГПК като е представено решение на Е. от 11.09.2012 год. за заличаване на жалби, в това число и жалбата на молителя, съгласно таблицата към решението, поради постигане на приятелско споразумение.
Съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е намерил молбата за недопустима поради подаването й извън шестмесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 2 ГПК. Посочил е, че решението на Е. е станало окончателно в хипотезата на чл. 44, т. 2, б. „б” К. – три месеца след постановяването му от ІV отделение на Е., т. е. на 11.12.2012 год., а настоящата молба е подадена на 14.01.2014 год., т.е. след изтичане на шестмесечния срок от деня, когато то е станало окончателно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане на молбата за отмяна, е правилно.
Срокът за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1,т.7 ГПК е шест месеца от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно – чл. 305, ал.2 ГПК. В случая решението на Е., на което се позовава молителя, е постановено на 11.09.2012г. от Четвърто отделение на съда. Съгласно чл. 44, т.2, б.”б” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /К./ решението на отделение става окончателно три месеца след постановяването му, ако не е поискано преразглеждане на делото от голямото отделение. Липсват данни да е искано преразглеждане от голямото отделение на решението от 11.09.2012г., поради което то е станало окончателно на 11.12.2012г. Шестмесечният срок е изтекъл на 11.06.2013г. и подадената на 14.01.2014г. молба за отмяна се явява просрочена. Поради това обжалваният акт следва да бъде потвърден.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 150лв. съгласно приложения списък на разноските.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 29 от 20.02.2014г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 702 /2014г.
ОСЪЖДА В. Х. С. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top