3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 25.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1519/2018 г.
Производството по чл. 248 ГПК е образувано по молба, вх. № 10956 от 18.12.2018 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от Д. Е. Х. и С. Е. Х. с искане за допълване на определение № 806 от 27.11.2018 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските.
Ответникът по молбата – Община Костенец не е взел становище.
ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следните съображения:
С определение № 806 от 27.11.2018 г. по настоящото дело на ВКС не е допуснато касационно обжалване по подадената от Община Костенец касационна жалба, вх. № 2599/12.02.2018 г. на решение № 2684 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 3508/2016 г. на Софийски апелативен съд, а касационна жалба № 8006/12.09.2018 г. на Община Костенец против същото решение е оставена без разглеждане, като производството по делото в тази част е прекратено.
Същевременно в отговора на касационната жалба, ответниците по същата – Д. Е. Х. и С. Е. Х. са направили искане за присъждане на разноски за производството по чл. 288 ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, като е приложено доказателство за извършването им – договори за правна защита и съдействие от 09.03.2018 г., удостоверяващи изплатено възнаграждение в размер на 4100 лв. по договора с Д. Е. Х. и 3200 лв. по договора със С. Е. Х.. С цитираното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не са присъдени съдебните разноски.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителите по реда на чл. 248 ГПК, който предвижда, че в законния срок съдът, по искане на страната, може да допълни постановения съдебен акт в частта за разноските. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при разглеждане на спора по същество, съразмерно с отхвърлената част от иска, а също така и при прекратяване на делото. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК определя дължимост на разноските, с оглед изхода на делото, като изброява вида им, а по отношение на разноските, които страната е направила за осигуряване на адвокатска защита предвижда, че същата има право на възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв. От договорите от 09.03.2018 г. /л. 29 и л. 31 от касационното дело/ се установява, че Д. Е. Х. и С. Е. Х., всеки един от тях е сключил договор за правна защита и съдействие с двама адвокати – Е. Б. Б. и П. И. Ш., и всеки един от тях е заплатил на съконтрахентите си суми, съответно Д. Х. – 4100 лв., а С. Х. 3200 лева. С оглед въведеното в чл. 78, ал. 1 ГПК правило за присъждане на възнаграждение за един адвокат, ответниците по касация – Д. Х. и С. Х. имат право на разноски, като при положение, че в цитираните договори, служещи като разписки за получаване на сумите /чл. 4, ал. 2 от договора на Д. Х. и чл. 4, ал. 2 от договора на С. Х./ не е разграничено възнаграждение за всеки от двамата адвокати, настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждението за всеки от ангажираните за защитата на ответниците по касация адвокати е по равно, т.е. по договора на Д. Х., за Е. Б. Б. възнаграждението е 2050, за П. И. Ш. също така 2050 лв., а по договора на С. Х., за Е. Б. Б. възнаграждението е 1600 лв., за П. И. Ш. също така 1600 лв. При тези обстоятелства разноските, които касаторът следва да заплати на Д. Х. по цитирания договор за правна защита и съдействие в касационното производство е в размер на сумата 2050 лв., а на С. Х. по цитирания договор за правна защита и съдействие в касационното производство е в размер на сумата 1600 лв. В тези размери следва да бъде уважена молбата по чл. 248 ГПК, а в останалата част следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 806 от 27.11.2018 г. по гр. дело № 1519/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Община Костенец – гр. Костенец, ул. „Иван Вазов“ № 2 да заплати на Д. Е. Х. сумата от 2050 лв., разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Община Костенец – гр. Костенец, ул. „Иван Вазов“ № 2 да заплати на С. Е. Х. сумата от 1600 лв., разноски за настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Д. Е. Х. и С. Е. Х. в останалата част, за присъждане на разноски над уважените размери до пълния предявен размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: