О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 19 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на седемнадесети ноември …………..две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА…………ч. н.дело № 388 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на защитника на А. Н. С. и НИКОЛАЙ АСЕНОВ С. против разпореждане от 09.06.2009 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 371/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозираната от тях касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение № 119/25.05.2009 г.
В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, като се претендира отмяната му и връщане на делото за придвижване на процедурата по обжалване на атакуваното решение пред ВКС. Твърди се, че след като двамата подсъдими са били осъдени за първи път от апелативния съд, то същите разполагат с правото наказателната им съдба да бъде преразгледана от висшестоящ съд. Това им право на поне едно обжалване е преклудирано с разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК, явяваща се в противоречие с нормите на ратифицираните от Република България международни актове (чл. 14, т. 5 от Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за защита правата на човека, конкретно чл. 2 ал. 1 от Протокол № 7), които съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията имат приоритет.
Прокурорът от ВПК изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С въззивния съдебен акт Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 318/12.09.2008 г. по НАХД № 2516/2008 г. на окръжен съд – Пловдив, с което подсъдимите А. С. и Н. С. са били признати за невинни и оправдани по обвинение за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същите за виновни по това обвинение, като при наличие на предпоставките по чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност и на всеки един от тях е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 78а ал. 4 от НК е лишил подсъдимите от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – право да упражняват лекарска професия за срок от 3 месеца.
Изложеното дотук ясно информира, че постановеният съдебен акт не подлежи на касационна проверка, тъй като не попада в обхвата на посочените в текста на чл. 346 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 1 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, какъвто е настоящия случай. Това законодателно разрешение формално преклудира възможността за обжалване пред по-горестоящ съд, но то не е в противоречие с горепосочените международни актове, ратифицирани от Република България и конкретно Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека. В чл. 2, т. 2 от този Протокол са предвидени три категории изключения, едното от които касае случая по чл. 346, т. 1 от НПК, а именно когато лицето е било осъдено след жалба, респ. протест срещу оправдаването му. Освен това, следва да се подчертае, че макар да се налага наказание за конкретно виновно поведение, то същността на института по чл. 78а от НК е освобождаване от наказателна отговорност за предвидени в закона престъпления, които законодателят е отчел за по-леки по характер и съответно заслужаващи административно наказание, а поради това тази хипотеза се обхваща и от първото предвидено изключение по чл. 2, т. 2 от Протокол № 7.
Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал касационната жалба на А. С. и Н. С. , то съдията правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 09.06.2009 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 371/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната касационната жалба на А. Н. С. и НИКОЛАЙ АСЕНОВ С. против постановеното по делото въззивно решение № 119/25.05.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: