Определение №137 от 40247 по ч.пр. дело №758/758 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е
 
                               №  137
               София   10.03.2010 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и десета година в състав:
               
                      Председател: Ценка Георгиева
                             Членове: Мария Иванова
                                             Илияна Папазова              
 
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  758/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. И. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Р, срещу определението на Благоевградския окръжен съд, № 2* от 23.11.2009г. по ч.гр.д. № 995/2009г., с което е отменено определение № 2* от 22.05.2009г. по ч.гр.д. № 942/2009г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 31/09г., и вместо това е оставено без уважение искането на И. С. И. за спиране на изпълнението, и е потвърдено същото определение в частта, с която е отказано спиране на изпълнението до размера на мораторната лихва по заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.
Ответникът М. Благоевград в представения от пълномощника гл. юрисконсулт А. С. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжникът И. И. не е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, който предвижда при предоставяне на обезпечение пред съд залогът да се учреди чрез внасяне на сумата в банка. Освен това сумата трябва да съответства по размер на обезпечителната нужда. В случая внесената като депозит по акт за начет сума освен, че не е внесена по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, не покрива цялото вземане, а само главницата от 20 972,83 лв. Издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са за вземане на обща стойност 28 165,29 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2007г. до окончателното изплащане.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения за незаконосъобразност на заповедта за изпълнение, че с внесения депозит е обезпечил вземането на кредитора, че е представил писмени доказателства, установяващи че не дължи сумата, както и че лихвата не е изискуема докато не се докаже изискуемост на вземането. Прилага определение № 11391/2008г. на ВАС, ІV о., определение № 54/2009г. на ВКС, ТК и определение № 1299/2009г. На ВКС, V о. Първото от посочените определения на ВКС е по въпроса какви са правомощията на съда, издал заповед за изпълнение, ако се констатира, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство. Второто определение на ВКС е по въпроса за дължимостта на задължението за лихва, когато се е погасило главното задължение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В частната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за делото, по който се е произнесъл съдът. Ако се приеме, че е поставен въпросът за реда за представяне на обезпечение и за размера му, то въззивният съд правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 180 и 181 ЗЗД. Съгласно чл. 180 ЗЗД обезпечението чрез залог на парична сума следва да се представи пред съд, което в случая не е сторено. Размерът на обезпечението се определя от съда, като размерът на гаранцията трябва да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно – чл. 391, ал. 3 ГПК. Правната разпоредбата е приложена правилно и не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд, № 2* от 23.11.2009г. по ч.гр.д. № 995/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top