О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 20.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т. д. № 270 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Роза Г. М. и Д. Г. М., чрез пълномощника адв.С. С. срещу разпореждане от 20.06.2016г. по гр.д. № 2725/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което са върнати касационна жалба вх. № 2715/26.02.2015г. от Роза Г. М. и касационна жалба вх.№ 2902/04.03.2015г. от Д. Г. М. против решение № 129/21.01.2015г. по гр.д. № 2725/2014г. на САС, ГО, 2 състав.
Частните жалбоподатели правят оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане на Софийския апелативен съд. Считат, че неправилно въззивната инстанция е заключила, че подадените касационни жалби са нередовни и не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите – представяне на изложение с основанията за допускане на касационно обжалване и за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Частните жалбоподатели поддържат довод, че в касационните им жалби се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, а и са направили оплакване за нищожност и недопустимост на атакуваното въззивно решение, по които въпроси касационният съд следва да се произнесе и служебно. По отношение на жалбоподателя Д. М. е постановено разпореждане от 16.03.2015г. за освобождаването му от държавна такса. Молят за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по гр.д. № 2725/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2-ри състав е приключило с постановяване на въззивно решение № 129/21.01.2015г. Срещу решението са подадени касационни жалби с вх. № 2715/26.02.2015г. от Роза М. и с вх.№ 2902/04.03.2015г. от Д. М..
С молба вх. № 2901/04.03.2015г. Д. М. е поискал от администриращия касационната жалба въззивен съд да му предостави правна помощ и да го освободи от заплащане на държавна такса.
С определение от 16.03.2015г. САС е предоставил правна помощ на Д. М. за осъществяване на касационно обжалване на постановените по гр.д. № 2725/2014г. на САС, ГО, 2 с-в актове. По отношение на молбата по чл.83, ал.2 ГПК в мотивите на посоченото определение САС е изложил съображения, че не следва да се произнася по същата, тъй като вече страната е била освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане от 15.08.2012г.
Видно от съдебните книжа по първоинстанционното производство по гр.д. № 4451/2011г. на Б. на л.327 се намира молба от Д. М., Роза М. и Е. М. за освобождаване по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса, дължима по въззивната жалба на посочените страни срещу решение № 134/22.06.2012г. по гр.д. № 4451/2011г. на Б.. С разпореждане от 15.08.2012г. администриращия първоинстанционен съд е освободил Д. М. от заплащане на държавна такса по въззивната му жалба с вх. № 2378/30.07.2012г. и е отказал освобождаване от държавна такса на другите въззивници по същата въззивна жалба – Роза М. и Е. М..
С разпореждане от 24.02.2016г. по гр.д. № 2725/2014г. на осн. чл.285, ал.1 ГПК САС е оставил без движение двете касационни жалби като е указал на Роза М. да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а на Д. М. – да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. за допускане на касационно обжалване. Разпореждането на съда е редовно връчено на касаторите на 18.04.2016г.
До датата на постановяване на разпореждане за връщане на касационните жалби от 20.06.2016г. частните жалбоподатели не са депозирали молба и доказателства във връзка с указанията по разпореждане от 24.02.2016г.
Настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
В Определение № 273/11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. , постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че правилността на определението по чл.129, ал.3 ГПК е функционално обусловена от правилността на предхождащото го определение по чл.129, ал.2 ГПК, с което исковата молба се оставя без движение. Целта на последната разпоредба е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127, т.1, 2, 3 и 6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието по чл.129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява. Така даденото разрешение е относимо и към правомощията на администриращия касационната жалба въззивен съд по реда на чл.285 и чл.286 ГПК.
В процесния случай и двете касационни жалби не съдържат отделно изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от съдържанието на касационните жалби в тях самите са обективирани доводи за обосноваване наличие на основания – общо по чл.280, ал.1 ГПК /л.11 по касационната жалба на Роза М. и л.7 по касационната жалба на Д. М./ и допълнителни по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тъй като касаторите нямат процесуално задължение да дадат точна правна квалификация на своите искания, то в правомощията на касационната инстанция е да определи приложимата правна норма. С произнасянето си по реда на чл.288 ГПК касационният съд ще прецени дали инкорпорираното в съдържанието на касационните жалби изложение за допускане на касационно обжалване действително обосновава наличие на изискуемите за селекция на същите жалби предпоставки.
По отношение на задължението на Д. М. да заплати държавна такса по касационната жалба, следва да се отчете, че същият е подал едновременно с касационната жалба и молба по чл.83, ал.2 ГПК. Въззивният съд е отклонил произнасянето по същата като е приел, че страната вече е била освободена от държавна такса, а след това с разпореждане от 24.02.2016г. са й дадени указания за заплащане. Налице са противоречиви указания към страната, които я поставят в неизвестност относно дължимото от нея процесуално поведение. Следва да се има предвид, че с разпореждане от 15.08.2012г. по гр.д. № 4451/2011г. Б. е освободил Д. М. от заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Следователно не е налице произнасяне по молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационната му жалба. Неправилно въззивният съд, без да се произнесе по молбата по чл.83, ал.2 ГПК с нарочен диспозитив, е дал указания за заплащане на държавна такса по касационната жалба на Д. М..
Горното налага извода за отмяна на атакуваното разпореждане на САС и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на действията по администриране на касационните жалби на частните жалбоподатели.
Водим от което, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 20.06.2016г. по гр.д. № 2725/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав .
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на касационна жалба вх. № 2715/26.02.2015г. от Роза Г. М. и касационна жалба вх.№ 2902/04.03.2015г. от Д. Г. М. против решение № 129/21.01.2015г. по гр.д. № 2725/2014г. на САС, ГО, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: