Определение №137 от по гр. дело №975/975 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№137
 
София 10.03.2009 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.03.2009 год. в състав:
 
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
                                                                             КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело №  713/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, “Х” О. гр. Ш. е подал касационна жалба против решение № 139/17.07.2008 год. постановено по т. дело № 128/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основанието по т. 2 се представят копия от решение № 679/11.10.2007 год. по т. д. № 335/2007 год. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 558/2007 год. на ВКС І т. о., по гр. д. № 1898/2003 год. на САС и решение от 02.04.2002 год. по ВАД № 106/2001 год.
Ответникът “П” О. /. несъстоятелност/ от гр. Ш., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище за неоснователност на жалбата, но счита че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и същото се остави в сила.
Ответникът “Х” О. от гр. Ш. не е взел становище по жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел иска, предявен с правно основание чл. 26 ал. І ЗЗД за прогласяване нищожността на цесионен договор от 04.08.2003 год., сключен между “Х” О. гр. Ш. в качеството му на цедент и “Х” ЕО. гр. Ш. като цесионер, за основателен, и поради това е потвърдил решението на Окръжен съд гр. Ш.. И. от въззивния съд съображения са, че договорът за цесия е сключен между свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като едно и също лице –Тодор Д. Ж. , е действувало в качеството си на законен представител на “Х” ЕО. , и като управител по мандат на “Х” ООД. Съдът счита, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, тъй като няма съгласие на представлявания, след като неговият представител договаря сам със себе си. Това съгласие е необходимо и то трябва да бъде конкретно и да очертава обема на представителната власт счита съдът, и това следва от нормата на чл. 39 ЗЗД, а в случая липсва изразена воля на органите на двете дружества – страни по сделката, относно съдържанието на същата и правомощията на представителя по нея.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос тъй като приетото от него, че липсва дадено от представлявания съгласие за сключване на процесната сделка, е от значение за изхода на спора.
Въззивното решение не противоречи на решението по гр. д. № 1898/2003 год. на САС, тъй като макар и с решението на САС да се разглежда въпроса за обема на представителната власт на пълномощника, представителството се разглежда спрямо отношенията му с трети лица, а не и за договаряне сам със себе си. Що се отнася до решение от 02.04.2002 год. по ВАД № 106/2001 год., същото не следва да се обсъжда, тъй като не е постановено от съд и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК.
ВКС ІІ т. о. счита, че от представените копия от решение № 679/11.10.2007 год. по т. д. № 335/2007 год. на ВКС ІІ т. о. и решение по т. д. № 558/2007 год. на ВКС І т. о. се налага извод за противоречива съдебна практика по този съществен въпрос, касаещ представителството и договарянето сам със себе си, а това означава извод и за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА на основание чл. 280 ал. І т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 139/17.07.2008 год. постановено по т. дело № 128/2008 год. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1817,62 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top