О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1371
София, 03.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4689/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№11573/02.7.2014 г., подадена от адвокат Т. И. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. К. Г. и П. В. Г. от [населено място], против въззивно решение №ІV-53/28.5.2014 г. по гр.д.№494/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №167/24.01.2014 г. по гр.д.№5106/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, ХХХVІІІ-ми граждански състав, и е уважен предявеният от О. К. Г. против Д. К. Г. и П. В. Г., иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размер на ? идеална част от процесния имот.
Въззивната инстанция е приела, че при съвкупната преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че непрекъснато и точно по време на действието на договора – до смъртта на прехвърлителката В. Г. на 07.12.2008 г., е било изпълнявано само задължението за гледане, но не и задължението за издръжка. Основавайки се на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че за периода от 03.4.2008 г. задължението е било общо взето изпълнявано в целия му обем, от тази дата до смъртта на прехвърлителката е налице неизпълнение на това задължение. Този извод е основан на безспорния факт, че на тази дата прехвърлителката Г. е подала молба – декларация до [община] – Домашен социален патронаж, като е поискала да й бъде разрешено ползването на социални услуги – ежедневно получаване на готова/готвена/ храна. Досежно този факт съдът е приел, че това волеизявление на прехвърлителката не представлява нейно свободно предпочитание, а обстоятелството, че е прибягнала до ползването му, поради декларираното от нея обстоятелство – невъзможност на сина й Д. Г. и съпругата му да й осигурят необходимите средства за издръжка за храна. Въззивната инстанция е констатирала, че към горепосочената дата ответниците по исковата молба са били безработни, поради което искането не следва да се третира като отказ на прехвърлителката да получава издръжка в натура/храна/ от страна на приобретателите на имота. Крайният извод на въззивната инстанция е, че доказателствената тежест за установяване на ежедневно и пълно изпълнение на задълженията по алеаторния договор е върху ответниците, а представените от тях доказателства не установяват непрекъснато даване на издръжка в натура на прехвърлителката.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Налице ли е неизпълнение на договора от страна приобретателите – длъжници при зачитане волята на прехвърлителя как да получава издръжката си в натура и ако се приеме наличието на неизпълнение на договора, определя ли се същото като незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД с оглед цялостното изпълнение от длъжниците ?. Като основание по този въпрос се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се представят две решения на ВКС по чл.290 ГПК – решение №15/11.02.2010 г. по гр.д.№46/2009 г. ІІІ г.о.; решение №818/07.01.2011 г. по гр.д.№1371/2009 г. на ІV г.о., и друго решение на ВКС №1251/29.12.2008 г. по гр.д.№5220/2007 г., І г.о..
2. Следва ли временната липса на трудова заетост, за което длъжникът няма вина и в който период същият е получавал обезщетение за оставане без работа и е изпълнявал задължението си, според възможностите си към конкретен момент, да се счита за неизпълнение на договора и да води до неговото прекратяване поради виновно неизпълнение на длъжника ?. По този въпрос се сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация О. К. Г., посредством процесуалния си представител – адв.М. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия въпрос, тъй като същият се поставя едва в касационното производство. Нещо повече, в предходните две инстанции тезата на касационните жалбоподатели – ответници по исковата молба, е че прехвърлителката е изявила желание храната да й бъде осигурявана от домашния патронаж.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като оставането без работа от приобретателя е само една констатация в мотивите на въззивното решение, а не извод за неизпълнение на алеаторния договор. В предходните две инстанции касационните жалбоподатели не са застъпвали този факт като причина, поради която да е налице неизпълнение. Същите са поддържали теза, която е посочена по-горе, а именно, че прехвърлителката е пожелала да получава храна от патронажа, както и че са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор със собствени средства от трудови доходи, с които са издържали семейството и прехвърлителката съобразно нейните потребности.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІV-53/28.5.2014 г. по гр.д.№494/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав, по касационна жалба, вх№11573/02.7.2014 г., подадена от адвокат Т. И. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. К. Г. и П. В. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: