О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
София, 01.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2680/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№709/30.01.2015 г., подадена от адв. А. Ж. – процесуален представител на ищцата Е. П. З. от К., област С. З., против въззивно решение №820/19.12.2014 г по гр.д.№1158/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.,първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №58//14.02.2014 г. по гр.д.№73/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, III г.о., с което са отхвърлени предявените от Е. П. З. от [населено място], област С. З., против Е. Х. Ч. от [населено място] и Д. В. Ц. от [населено място], област С. З. искове за сумите 20000 лева – стойност за заплатения втори размер на получения от ищцата задатък, кума дължима на основание чл.93 ЗЗД; 8770 лева – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка на ЧСИ и 5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на конституционно право на собственост на ищцата и уронване доброто й име и авторитет в обществото, както и влошаване на здравословното й състояние, предявени на основание чл.440, ал.3, чл.441 ГПК, във връзка с чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка, кореспондираща на събраните по делото доказателства. Тези изводи са споделени от въззивната инстанция. За процесния случай апелативният съд е приел, че не е налице солидарна отговорност, тъй като всяка от ответниците отговаря на различно правно основание, поради което тази отговорност е изключена. Изложени са също така изводи относно липсата на елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства относно посочените релевантни факти. Прието е тъкмо обратното, че е установено по несъмнен начин, че ответницата Ч. е упражнявала свои права, признати с влезли в законна сила съдебни решения, по предвидения процесуален ред. Съдът е стигнал и до извод, че не са налице доказателства принудителното изпълнение да е насочено против вещи, собственост на ищцата. За този си извод ПАС се е позовал на производство по отмяна по гр.д.№816/2012 г. на ВКС. Въззивната инстанция се е позовала и на факта, че по иска с правно основание чл.440, ал.3 ГПК е формирана сила на пресъдено нещо между ищцата З. и ответницата Ч. за сумата 20000 лева – гр.д.№567/2007 г. на ОС – Стара Загора, а доколкото в настоящото производство се претендират вреди, различни от тези по цитираното дело, не е налице ограничението по чл.299, ал.1 ГПК, а в настоящото производство ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства за противоправно поведение на ответницата Ч., поради което всички претенции по отношение на нея следва да бъдат отхвърлени. Относно отговорност на втората ответница – Ц., в качеството й на ЧСИ, по изп.д.№2/2006 г., по описа на същата, съдът е стигнал до извод, че искът против нея е изцяло неоснователен, тъй като тя е действала законосъобразно, при стриктно изпълнение на законовите си задължения, което обстоятелство изключва наличието на противоправно поведение от нейна страна, което да е в причинна връзка с претендираните от ищцата вреди.
Освен това апелативният съд е приел за недоказани и останалите елементи от фактическия състав на цитираната правна норма при доказателствена тежест на ищцата
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Възниква ли солидарна деликтна отговорност на взискателя и частния съдебен изпълнител/ЧСИ/ за вреди, причинени на трето лице чрез насочването от взискателя и предприемането от ЧСИ, при прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК(чл.330, а.1, б.“д“ ГПК-отм.) изпълнително производство, на принудително изпълнение върху имущество, принадлежащо на третото лице; налице ли е съпричиняване по чл.53 ЗЗД на вреди на трето лице от страна на взискателя и ЧСЕ, когато вредите произтичат от незаконосъобразни действия на ЧСИ по чл.74 ЗЧСИ и чл.441 ГПК, предприети от ЧСИ по повод неправомерно насочване от взискателя на изпълнението върху имущество на третото лице по смисъла на чл.440, ал.3 ГПК ?, 2. Относно предметния обхват на правото на кредитора по чл.135, ал.4 ЗЗД: Правото по чл.135, ал.4 ЗЗД на кредитора, в чиято полза е обявена недействтелност на прехвърлителната сделка, да насочи принудително изпълнение и да се удовлетвори от сумата, получена от публичната продан на имуществото, от което длъжникът се е лишил като го е прехвърлил на третото лице – приобретател по недействителната сделка, разпростира ли се върху приращения – сгради, които не са съществували и не са прехвърлени от длъжника на третото лице – приобретател за обявената за недействителна сделка(сградите не са били в патримониума на длъжника и не са излезли от него), а са възникнали като вещи и материални активи – самостоятелни обекти след сключването на сделката, в резултат на строителство, извършено от приобретателя изцяло с негови средства ?, 3. Каква е правната конструкция, регламентирана в §3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ: С образуването от ЧСИ на изпълнително дело по реда на посочения параграф образува ли се ново самостоятелно изпълнително производство, или се продължава производството по ИД, което е било образувано от ДСИ; какви са правните последици от настъпилото на основание чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК- отм. Прекратяване „ex lege“ на изпълнителното производство по образувано ИД на ДСИ, по отношение на последвало ИД на ЧСИ, което е образувано и заведено от ЧСИ по реда на §3, ал.1 ПЗР на ЗЧСИ ?, и 4. Налице ли е причинна връзка между предприетото от ЧСИ по искане на взискателя незаконосъобразно принудително изпълнение, насочено върху недвижимо имущество на трето лице и изнасянето на това имущество на публична продан, и претърпяната от третото лице вреда, представляваща внесена от него сума на ЧСИ за погасяване на дълга на длъжника и да предотврати публичната продан на своето недвижимо имущество; имуществената вреда на третото лице произтича ли пряко и непосредствено от противоправното поведение на взискателя и ЧСИ ?
Представят се решения на СГС, ПАС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Д. В. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Ш., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство.
Ответницата по касация Е. Х. Ч. и третите лица – помагачи – ДЗИ [фирма] и [фирма], не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касационната жалба Д. Ц. намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По първия от поставените въпроси, за солидарна деликтна отговорност на взискателя и ЧСИ, за вреди, причинени на трето лице, настоящият състав на ВКС намира, че въззивната инстанция е отговорила правилно, тъй като отговорността на всяка от ответниците е на различни правни основания. В посочения смисъл е и константната съдебна практика – решение по гр.д.№1445/2009 г. на ВКС, 3 г.о., решение по гр.д.№474/2009 г. и др. Един от решаващите изводи на въззивната инстанция са, че не е налице процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение от страна на ЧСИ, което изключва наличието на солидарна отговорност с друго лице – взискател.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси. Този въпрос не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение. Този въпрос е решен в друг съдебен спор, в който е установено, че касаторката не е собственик по приращение върху сгради, намиращи се в имот на длъжника по изпълнителното дело
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси, тъй като решаващият извод на съда е за липса на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Освен това в акта на апелативния съд липсват изводи, относими към зададения въпрос.
По същите съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртият от поставените въпроси.
Липсата на отговори по поставени в изложението въпроси, евентуално е могла да бъде преодоляна с поставяне на процесуални въпроси, относно липсата на отговори по наведени в исковата молба доводи. Това обаче не е сторено, а касационният съд не може да допусне обжалвано решение без поставяне на релевантен въпрос, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №820/19.12.2014 г по гр.д.№1158/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.,първи състав, по касационна жалба, вх.№709/30.01.2015 г., подадена от адв. А. Ж. – процесуален представител на ищцата Е. П. З. от К., област С. З..
ОСЪЖДА Е. П. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], да заплати на Д. В. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: