4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
София, 02.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3127 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София срещу въззивно решение № 31/19.02.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 55/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора от касационната инстанция, с което да се отхвърлят исковете.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чял. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Горнооряховски районен съд, отменил уволнението на М. Д., възстановил я на заеманата до уволнението длъжност и е осъдил работодателя [фирма], София да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 205,72 лв., след прихващане с насрещно вземане по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ. На страните са възложени разноски съразмерно уважената, съответно отхвърлената част от исковете. Работодателят е осъден да заплати дължимите държавни такси.
Повдигнатите в изложените правни въпроси не обуславят наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за задължението съдът да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и въз основа на нея да формира собствено вътрешно убеждение, което да обективира в мотивите на решението, чрез излагане на своите фактически и правни изводи по съществото на спора, е принципно значим по всяко едно съдебно решение. Поддържа се противоречие с ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 и решение № 415-2012 г. на ВКС, I ГО, но такова не се установява.
Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т. 19, на което се позовава касаторът, не намира автоматично приложение при действието на ГПК от 2007 г., а от друга страна не е налице и противречиво разрешаване с установената задължителна съдебна практика относно съдържанието на мотивите на въззивното решение при действието на ГПК от 2007 г. Великотърновският окръжен съд се е произнесъл като инстанция по съществото на спора и е изложил точни и ясни мотиви, като е обсъдил доказателствата по делото, твърденията и доводите на страните и в рамките на въззивната жалба, е изградил свои фактически и правни изводи, от които е извел и крайното си заключение по материалноправния спор – незаконност на заповедта за уволнение поради неприложимост на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ спрямо изпълняваната от М. Д. длъжност „библиотекар”, а още и поради злоупотреба с право от страна на работодателя. При установената фактическа обстановка, на база обсъдения доказателствен материал, съдът е посочил, че трудовата функция на библиотекаря в предприятието се състои в предоставяне на определен вид услуга и за осъществяването й е достатъчна наличността на съответен библиотечен фонд, материална база и служител. Работодателят е обявил със заповед спиране (престой) на служителя, което не е достатъчно, за да обуслови основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът, също така, е посочил, че уволнението е незаконосъобразно, защото работодателят е имал единствената цел да уволни Д. и, за да заобиколи закрилата по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, от която се ползва служителят, е използвал възможността да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът е достигнал до това заключение, като е изследвал хронологично и по съдържание предприетите от работодателя действия – Инспекцията по труда е отказала да даде съгласие за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на Д., която е трудоустроена, с водеща диагноза множествена склероза; ТЕЛК е отказала да даде мнение. При уволнение поради спиране на работата, служителят не се ползва от предварителна закрила.
Въпросите съществува ли конкуренция между основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 4 КТ или те могат да съществуват кумулативно, без да се изключват взаимно; длъжен ли е работодателят, при кумулативното им наличие, да приложи първо тези, които предполагат осъществяване на процедура по закрила на осн. чл. 333, ал. 1 КТ; длъжен ли е съдът да изследва законността на уволнението, като направи преценка за това дали е налице фактическият състав на друго основание за уволнение, което не е посочено в заповедта за уволнение, са неотносими към постановеното от съда, нито се установява поддържаното противоречие с решения № № 1653/14.12.2004 г. III ГО на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г.; 1614/11.03.2004 г. на III ГО на ВКС по гр.д. № 909/2002 г.; 1552/16.12.1999 г. на III ГО на ВКС по гр.д. № 457/1999 г., 1355/08.07.2010 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 976/2009 г. и 751/15.11.2010 г. на ГО на ВКС по гр.д. № 1195/2010 г.
Във въззивното решение не е отречена възможността уволнението да бъде извършено и на повече от едно законово основание, щом са настъпили правнорелевантните факти за това – в случая, обаче, работодателят е уволнил Д. само поради наличие на едно единствено основание – спиране на работата на библиотекаря.
Съдът е изложил съображения, че основанието, до което е прибягнал работодателят не е осъществено, а още и е използвано единствено с цел заобикаляне на закона, което е самостоятелно основание за незаконност на действията му – арг. чл. 8 КТ.
В случая нито е изследвана, нито установявана конкуренция на две основания за уволнение; въззивният съд не е приел, че уволнението е трябвало да се извърши поради съкращаване в щата или поради закриване на част от предприятието, а само е анализирал действията на работодателя, които сочат на желанието чрез законово допустими средства да се постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с един конкретен служител – Д.. Съдът е преценявал не отделни основания за прекратяване на договора, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.
Материалноправният въпрос съществуват ли длъжности, при които, съобразно спецификата на изпълняваната работа, да не е възможно осъществяването на фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, респективно прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, е от значение с оглед извода на въззивния съд, че в случая трудовите задължения на Димиторава не могат да бъдат обхванати в приложното поле на цитираната хипотеза. Отговорът на въпроса, какъвто и да е той, обаче, няма да се отрази върху крайния резултат по спора, защото въззивната инстанция се е основала на две самостоятелни основания, всяко от които и само обуславя извод за незаконност на уволнението. Правни въпроси във връзка със заключението на съда, че поведението на работодателя сочи на злоупотреба с право, няма поставени.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 31/19.02.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 55/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: