О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
София 11.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 368/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. от гр. Р., със съгласието на попечителя му М. Д. , подадена от пълномощника адв. И, срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд от 11.11.2008г. по в.гр.д. № 264/2008г. с което е оставено в сила решението на Разградския районен съд, № 107 от 28.05.2008г. по гр.д. № 916/2007г., с което са отхвърлени исковете по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 2 245.62 лв. и по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 2 880 лв. поради изтекла погасителна давност.
Ответникът по касация З. „П” в несъстоятелност в представения от пълномощника адв. Д. Д. писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ вззивният съд е приел, че претенциите са погасени по давност. Приел е, че трудовото правоотношение на ищеца с ответната кооперация е прекратено на 12.04.2003г. и от този момент вземанията на ищеца са станали изискуеми. От този момент съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ е започнал да тече 3-годишният давностен срок за паричните вземания на ищеца. Исковете са предявени на 25.09.2007г. и ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. При изчисляването на срока съдът е отчел спирането на давностния срок за период от 6 месеца, считано от 10.12.2005г., на основание чл. 115, ал. 1, б. „е” ЗЗД. Ищецът е поставен под ограничено запрещение с влязло в сила на 09.12.2005г. съдебно решение. По силата на чл. 128, ал. 3 СК /отм./ негов попечител е станала съпругата му, поради което не е имало период от време същият да е бил без попечител.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Т. Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че по материалноправния въпрос за прилагането на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „е” ЗЗД, който е от значение за делото, следва да се допусне касационно обжалване на решението поради липса на практика на ВКС. Изразява становище, че при преценка за наличието на изтекла давност следва да се съобрази времето, през което ищецът не е имал назначен попечител, както и времето от м. 12.2004г. до поставянето под ограничено запрещение, когато е страдал от заболяването, довело до поставянето му под запрещение. Счита, че началния момент на давностния срок е 6-месеца след датата на назначаване на попечител.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на настоящия спор, но разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б. „е” ЗЗД и чл. 128, ал. 3 СК /отм./ са приложени от съда според точния им смисъл, съдебната практика на отделни състави на ВКС и задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 5/79г.
Разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „е” ЗЗД е ясна и не се констатира противоречиво прилагане. Изброяването на фактите в чл. 115, ал. 1 ЗЗД е изчерпателно и сред тях не е посочено като основание за спиране на давността периода на заболяването, преди поставяне под ограничено запрещение. Съдебната практика приема, че погасителна давност не тече за лица, поставени под запрещение, за времето, през което нямат попечител и 6 месеца след неговото назначаване /решение № 704 от 10.05.1958г. по гр.д. № 2592/58г., І г.о. ВС, решение № 668 от 14.03.1963г. по гр.д. № 250/63г., І г.о. ВС/. В случая, тъй като е налице особеният случай на попечителство по чл. 128, ал. 3 СК /отм./ – попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг, няма период без попечител, през който давностният срок спира да тече, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „е” ЗЗД. Разпоредбата на чл. 128, ал. 4 СК /отм./ императивно установява, че в случаите по ал. 3 не се назначава настойнически съвет и заместник попечител и не се образуват настойнически дела. По прилагането на посочената разпоредба, съответна на отменения чл. 108, ал. 3 ЗЛС, е постановено ППВС № 5/79г. С т. 7 на Постановлението е прието, че съобщението до органа по настойничество за поставяне под запрещение на пълнолетно лице, което има съпруг, има информативен характер – само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг. Предвид наличието на задължителната съдебна практика по прилагането на чл. 128, ал. 3 и 4 СК /отм./, която е съобразена от въззивния съд, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд от 11.11.2008г. по в.гр.д. № 264/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: