О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1374
София, 03.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5693/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№79086/25.6.2014 г., подадена от ищцата В. В. П., приподписана от процесуалния й представител – адв. П. Д. от [населено място], против въззивно решение №2947/28.4.2014 г. по гр.д.№1561/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-119-285/18.12.2013 г. по гр.д.№34018/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от В. В. П. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства, е установено, че в ответното дружество е налице съкращаване на щата, за длъжността на ищцата, предхождащо момента на прекратяването на процесния трудов договор, извършено от компетентния работодателски орган, при спазване на съответната процедура. Прието е също така, че не се касае до промяна на длъжността на ищцата, а до действително закриване на една длъжност и създаване на нова с различна длъжностна характеристика, като новата длъжност не припокрива трудовите функции на съкратената, като в случая подборът не е задължителен, тъй като щатната бройка е единствена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е немотивирано и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви относно въведените с въззивната жалба оплаквания. Като процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивният съд по чл.266, във връзка с чл.269 ГПК се сочи този за извършване на самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните, да мотивира решението си по същество на правния спор. Сочи се основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК ППВС №1/1953 г., т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС ОСГК и решение №212/01.02.2012 г. по гр.д.№1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Твърди се също така, че въззивният не е разгледал доводите за липса на законни представителни права на лицето, извършило съкращаването в щата и подписало уволнителната заповед. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, относно предпоставките за допустимост на доказателствата във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължението на съда да извършва самостоятелна проверка на тяхната относимост и допустимост и да се произнесе за това с акта по чл.2678, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – “ [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2947/28.4.2014 г. по гр.д.№1561/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: