О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1374
С. 03.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 835 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на касационната жалба на Столична община район П., представляван от кмета С.,подадена чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение от 28.02.2012г. по в.гр.д.№ 9325/2011г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ-58-63 от 28.03.11г.по гр.д.№ 58428/10г. на СРС, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за необходимите предпоставки,при които следва да се извърши уволнението по чл.328 ал.1 т.5 от КТ.Позовава се на две решения на ВКС без задължителен характер /№ 713 от 4.07.95г. и № 66 от 7.04.97г./
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Ищцата е заемала длъжността”старши специалист”към сектор ”Регистрация и контрол на търговската дейност,образование,култура и социални дейности”.Уволнена е на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.За да счете уволнението за незаконосъобразно въззивният съд е приел,че работодателят е „възприел действията на служителката като нарушения на трудовата дисциплина,но не й е наложил дисциплинарно наказание,а я е уволнил поради липса на качества”.Този извод е направил,съобразно начина по който са изброени в заповедта извършените от служителката действия и от обстоятелството,че са й били поискани обяснения на основание чл.193 от КТ.В мотивите си съдът подробно е разграничил хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.238 ал.1 т.5 от КТ и по чл.330 т.6 от КТ. Счел е,че в случая работодателят не е формулирал кои качества липсват на служителката и дали тези качества са съобразени с трудовата й характеристика и дали са в причинна връзка с неизпълнението на трудовата функция.
При така изложените мотиви поставеният от касатора въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, е годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.По същия не следва да се допуска касационно обжалване защото постановения въззивен акт не противоречи на установената практика,включително и на посочените от касатора актове,поради което не е налице посоченото от касатора специално основа-ние по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/с уточнението,че коректното основание с оглед обстоятелството,че позоваването е на незадължителна практика на ВКС е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/. В решение № 713 от 4.07.95г.е посочено,че основанието по чл.328 ал.1 т.5 от КТ изисква установяване на три елемента: липса на качества на работника, неефективно изпълнение на работата и причинната връзка между тях. Липсата на качества се преценя с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор. Не е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя. Съгласно мотивите на решение № 66 от 7.04.97г. – при посоченото основание следва обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на професионални знания,умения,навици,недостатъчно образование,опит или недостатъчни природни дадености. В този смисъл е и постановения въззивен акт,в който е прието,че работодателят не е установил неефективно изпълнение на работата от страна на уволнената служителка,която обективно да е неспособна да изпълнява резултатно възложената й трудова функция. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя,а на умишленото му или небрежно поведение,е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност/вж.в този смисъл постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №425 от 18.10.11г.по гр.д.№ 1966/10г.на ВКС/.Основанието по чл.328 ал.1 т.5 от КТ е безвиновно/т.е. изключва виновно поведение на работника или служителя/.Преценката се прави само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства- решение № 134 от 12.02.10г.по гр.д.№ 97 /09г.на ВКС. За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ работодателят следва да установи:1.че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества, знания,умения,навици, 2.че тези качества,знания,умения,навици са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция и 3.да установи,защо е счел,че тези необходими качества, знания, умения,навици – в случая липсват/решение №54 от 21.02.12г.по гр.д.№ 865/11г.на ВКС/.В случая въззивният съд е разрешил поставеният от касатора въпрос съобразно цитираната установена практика и доколкото в настоящата фаза правилността на направените изводи не подлежи на контрол- не е налице основание за допускане на подадената жалба до касационно обжалване.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.02.2012г. по в.гр.д.№ 9325/2011г.на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :