О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1375
С., 03.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 782 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените касационни жалби от П. П. А. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Т. и от С. И. А.,чрез процесуалния представи-тел адвокат Х. против въззивно решение № 70 от 17.02.2012г. по в.гр.д. № 33 по описа за 2012г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е отменено решение № 951 от 9.11.2011г. по гр.д. № 2655/2011г.на районен съд П. в частта,досежно вината за прекратяване на брака и относно определения режим на лични отношения на детето с бащата и вместо това е постановено друго,с което е обявено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има жената и е определен режим на лични отношения на детето И. с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и един месец през лятото,когато майката не е в годишен отпуск и пет дни през коледните или новогодишните празници и е потвърден пъроинстан-ционния акт в останалата обжалвана част,с която е предоставено упражняването на родителските права на майката.
Не се сочи специално основание за допустимост на подадената от П. П. А. касационна жалба по чл.280 ал.1 от ГПК и не се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Излага само доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт във връзка с извода на съда,че е нейна вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,защото е напуснала семейното жилище.С оглед поведението на бащата,който не полага лично,а чрез майка си грижи за детето и не го връща след като изтече определения му срок за лични отношения – счита,че избраният от съда режим е неефективен.
Като основание на подадената от С. И. А. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без също да се поставя конкретен въпрос.Като се сочи довода,че детето се нуждае и от двамата си родители,се иска да бъде определен разширен режим на лични отношения между бащата и детето,който освен всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя,още да включваи всяко втора и четвърта събота от месеца от 10 часа до 18 часа.
Срещу всяка от подадените касационни жалби е постъпил отговор от противната страна,с които се оспорва основателността им.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел,че като е напуснала семейното жилище,ищцата е нарушила целостта на брачната връзка.Поведението й е рефлектирало върху най-съществените семейни ценности –сплотеност, съпричастност, взаимно доверие.По отношение на режима на лични отношения е преценил, че подходящ е обичайния такъв.
Само по себе си обстоятелството,че нито един от двамата касатори не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост /а касаторката А. не е посочила и специално основание по чл.280 ал.1 от ГПК/– изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза.С оглед служебното си задължение да следи за защита интереса на детето,съдът следва да прецени дали при постановяване на акта си/в обжалваната част – при определяне режима на лични отношения/ въззивния съд го е съобразил. На въпроса за съобразяване от страна на въззивния съд на интереса на детето, следва да се отговори положително,защото решението е в съответствие с установените с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения – например №802 от 23.03.11г. по гр.д.№ 1783/09г.на ІV г.о., № 712 от 15.02.11г.по гр.д.№ 81/10г.на ІІІ г.о.критерии. При преценката си съдът е обсъдил всички съотносими обстоятелства, свързани с възпитателските качества на всеки един от родителите,начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живее с него/не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, обсъдил е с каква помощ разполагат родителите от трети близки до детето лица, съобразил е социалната им среда/включително бит,нрави,условия на живот/,жилищно-битовите условия на всеки един,финансовите възможности, както и пола,и възрастта на детето и е преценил,че няма причини, налагащи определяне на режим,различен от обичайния,приложим при сходни случаи.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 17.02.2012г. по в.гр.д. № 33 по описа за 2012г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :