О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1376
София 12.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1580 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. гимназия”Лека промишленост,екология и химични технологии”/ПГ по ЛПЕХТ/, представлявана от директора И. ,чрез процесуалния представител-адвокат А. против въззивно решение № 117 от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 218 по описа за 2009г. на Ямболски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 160 от 24.03.2009г. по гр.д. № 1783/2008г.на Ямболски районен съд,с изключение на частта относно определеното обезщетение по чл.225 от КТ,в която същото е увеличено с още 529лв., като по този начин размера на определеното обезщетение за оставане без работа е в общ размер на 3 174лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по няколко въпроса,който независимо,че не са изрично конкретизирани могат да се изведат от представените изложение и касационна жалба. Въпросите се свързани със синдикалното членство на ищцата/за синдикалния орган,който следва да даде съгласие,за наличието на валидно учредена синдикална организация след извършеното преструктуриране в гимназията,за правното значение на факта, че двукратно ищцата е заявила,че не членува в синдикална организация,за съответствието с КТ на нормата на чл.10.5 от КТД/,както и за извършения подбор,с оглед на факта,че посочената от въззивния съд П. Б. не е заемала длъжността”учител”,а е била назначена като”помощник-директор”,поради което не е била включена при осъществяването на подбора. Позовава се на решение № 991 от 18.05.2000г.,решение № 298 от 1.03.2006г.,решение № 91 по гр.д. № 2750/2001г., решение № 97 от 3.02.2000г. и решение № 534 от 10.04.2006г.-всички на ІІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените от М. Н. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,отменена е заповед № 32 от 25.09.2008г.на директора на ПГ по ЛПЕХТ гр. Я.,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност”учител” и е осъдена гимназията да й заплати/след постановеното от въззивния съд/ сумата от 3 174лв.,представляваща обезщетение за оставянето й без работа за периода 27.09.2008г.-27.03.2009г. Изводът си за незаконосъобразност на извършеното уволнение съдът е мотивирал с нормата на чл.344 ал.3 от КТ,пред вид на установеното по делото обстоятелство,че не е дадено съгласие от страна синдикалната организация, на която е била член ищцата,за уволнението й. Отделно съдът е счел и че извършеният подбор не е правилен,тъй като в него не е включена П. Б. ,за която съдът е счел,че е заемала длъжността-учител в професионално направление.
При тези данни –първият поставеният от касатора въпрос за синдикалното членство на ищцата – е от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Този въпрос е разрешен от въззивния съдът съобразно приетите по делото като доказателства-удостоверения № 1 от 5.01.2009г.на КТ”Подкрепа”Синдикален регионален съюз Ямбол и № 3 от 7.01.2009г.на Регионален синдикат „Образование”към КТ”Подкрепа”гр. Ямбол, съгласно които М. Н. е член на синдикална организация. Членството е обективен факт и той подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателства. В този смисъл е неоснователна тезата на касатора,че удостоверенията били издадени от ненадлежен орган. В закона не е установен надлежен орган,който единствено да е компетентен да установява членство в синдикална организация. Практиката,на която се позовава касатора/ решение № 991 от 18.05.2000г./е неприложима, тъй като касае дадено съгласие на уволнение,което е различно от удостоверяване на синдикална принадлежност. В тази връзка е ирелевнатна и тезата за нищожност на клаузата,предвидена в чл.10.5 от КТД поради противоречието на предвиденото в нея становище на синдикалния орган на изискуемото се съгласно КТ –съгласие. В случая въобще не е искано и не е давано съгласие/или становище/,за да се коментира подобно възражение.
Не може да бъде споделен и довода на касатора за това,че в гимназията няма учредена Синдикална организация. Цитираните удостоверения установяват точно обратния факт и при положение,че ответната страна-върху която е доказателствената тежест не е установила друго,правилно въззивният съд е направил единствено възможния извод.
Настоящият съдебен състав не възприема и тезата на касатора за това,че ищцата е укрила факта на членството си в синдикална организация,поради което за работодателя не е съществувало задължението да поиска официално информация за това. Законодателят е предвидил в чл.344 ал.3 от КТ тежка санкция за работодателя,ако допусне уволнение при липса на предварително съгласие на синдикален орган- в този случай уволнението се признава за незаконно „само на това основание,без да се разглежда трудовия спор по същество”. Следователно- в интерес на работодателя е да извърши необходимото и да получи официална информация за членството на работника или служителя в синдикална организация,като в тази хипотеза е без всякакво правно значение декларираното от работника или служителя. Единственото,което е от значение -това е обективният факт на членството. В този смисъл ирелевантна е практиката на ВКС/решение № 298 от 1.03.2006г.и решение № 91 по гр.д. № 2* от 2001г./,на което се позовава касатора,тъй като тя касае съвсем различна хипотеза и тя е свързана с закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ –в случаите когато работникът е укрил свое заболяване по Наредба № 5/.
По тези въпроси е налице обилна съдебна практика и не се налага отстраняване на противоречие в нея/което се разбира под точно прилагане на закона/,не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
При това положение-е ирелевантен за изхода на делото вторият поставен въпрос от касатора въпрос във връзка с осъществения подбор,поради което и съдът няма да го разглежда.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 218 по описа за 2009г. на Ямболски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.