2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1377
гр.С. 21.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Ц. ГЕОРГИЕВА
М. ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 915 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. А. Ч., чрез пълномощника му – адвокат Е. В., срещу решение № 107 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 96/2011 г. на Добрички окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответницата В. И. И., чрез пълномощника си – адвокат Ю. О., в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 107 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 96/2011 г. на Добрички окръжен съд, състав на гражданско отделение е потвърдено решение № 30, т.ХІІІ, стр. 36 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 1299/2010 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение е обявен за нищожен на основание чл. 40 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, договор сключен на 08.01.2009 г. между В. И. И. като продавач чрез пълномощника й Д. А. Ч. и Д. А. Ч., като купувач с нотариален акт № 4, том І, рег. № 133, дело № 4/2009 г. на нотариус с рег. № 175 на НК за продажба на недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх. „В”, ет. 6, заедно с таванско помещение № 2, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е осъден Д. А. Ч. да заплати на В. И. И. разноски в размер на 16.50 лв., по сметка на Д. да заплати държавна такса в размер на 680 лв., както и 120 лв. авансово изплатени за съдебно – психиатрична и съдебно – техническа експертизи от бюджетните средства на Д..
Приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа буквално следните доводи, определени от касатора като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК:
„По предявения иск считаме, че същият е неоснователен тъй като част от имота е преди сделката собственост на доверителят ми.
Отделно не става ясно как това лице в една календарна година е изповядало две сделки за замяна и продажба и при първата сделка е било нормално а при втората не а при подписване на адв. пълномощно е било добре.
Отделно защо при толкова проблеми лицето не е било настанено от близките на лечение и защо същите не са съдействали да бъде лекувано адекватно и да бъде поставено под запрещение.
Не става ясно как една психично болна жена с такава тежка диагноза е работила като управител на магазин и е могла да работи с парични средства в големи размери.”
Друго не е изложено.
Както се вижда от цитирания текст касаторът не е посочил правен въпрос /правни въпроси/ от значение за изхода по делото, който е задължен да отрази точно, както и да мотивира в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О./. Субективното становище на страната по основателността на иска не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въвеждането на основания за допускане на касационен контрол – общи и допълнителни не се свежда до поставянето на общи въпроси, в случая те са свързани със състоянието, при което са били сключвани сделки от ищцата, както и с отношението на близките й с оглед необходимостта според жалбоподателя от лечение, съответно способността й да работи като управител на магазин. Правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са формулирани във връзка с изводите на въззивния съд с оглед, на които е решен спора. В конкретният случай посочените по – горе въпроси нямат отношение към правните разрешения, дадени от въззивния съд с произнасянето му по иска по чл. 40 ЗЗД. Така касаторът не е изпълнил процесуалното си задължение да изложи ясна и точна формулировка на правните въпроси от значение за изхода по спора, разрешен в обжалваното решение, а непосочването на правен въпрос, съответно правни въпроси, релевантни за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания, каквито в случая не са отразени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /в този смисъл са разясненията в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О./. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 96/2011 г. на Добрички окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: