О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1378
София, 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3669/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6101/11.4.2013 г., подадена от адвокат А. Т. – процесуален представител на ищеца Р. С. Х. от [населено място], област Б., против въззивно решение №VІ-11/14.3.2013 г. по гр.д.№2008/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести граждански въззивен състав, с което е обезсилено решение №101/06.7.2012 г. по гр.д.№847/2012 г. на Бургаския районен съд и производството по делото е прекратено по искова молба от Р. С. Х. от [населено място], област Б., против С. П. З. от [населено място], за приемане за установено по отношение на същата, че ръкописно изпълнената в известие-обратна разписка обр.243 на [фирма], дата на изпращане на исковата молба от Н. Х. П. – “21.12.2000 г.” е неистинска.
Въззивната инстанция е приела, че съобразно т.3 от ТР №5/2012 г. по тълк.д.№5/2011 г. на ОСГТК, задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен и е пропуснат срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Прието е също така за безспорно, че се цели налагане на процесуална дисциплина, както и санкциониране на проявена от страната процесуална небрежност, като предпоставките са две, кумулативно дадени – документът да е представен и да е пропуснат срока за оспорването му, а в конкретния случай документът е представен и ищецът по настоящото дело го оспорил своевременно, т.е. той се е възползвал от дадената му от закона възможност за защита – открито е производството по чл.154 ГПК/отм./, и с това се изчерпала възможността му да предяви установителен иск с правно основание чл.124, ал.4, изречение първо ГПК. Поради това съдът е стигнал до кроен извод, че по аргумент на по-голямото основание следва да се приеме, че предявеният иск е недопустим. В допълнение към изложеното съдът е приел, че действително не е постановен изричен диспозитив по отношение на оспорена обратна разписка, вярно е и, че преклузия не настъпва, когато съдът бездейства, но въпреки това съдът е извършил преценка на истинността и е приел, че оспорването е неуспешно, но страната е имала възможност по реда на чл.193 ГПК/отм./ да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане в едномесечен срок от съобщаването на решението, тъй като това е предвидената законова възможност, от която страната очевидно не се е възползвала.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпроси за предметния обхват на разрешението дадено от ВКС с ТР №5/2012 г. по тълк.д.№5/2011 г. на ОСГТК, и по – конкретно допустимо ли е страната, поискала откриване на производство по оспорване на един представен по висящо дело документ, да предяви впоследствие/след приключване на делото в влязло в сила съдебно решение/ иск за установяване неистинността на документа, ако в рамките на откритото производство по оспорване съдът не е постановил изричен диспозитив/ било с нарочно определение, било на влязлото в сила съдебно решение/, и може ли в такъв случай страната, поискала откриване на производството по оспорване да иска допълване на решението, и ако това е пропуснато, недопустим ли и установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. П. З. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация, намира че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По естеството си поставените въпроси са относно допустимостта на иска с правно основание чл.124, ал.4, изречение първо ГПК с оглед разрешението, дадено в точки 1 и 3 от ТР №5/2012 г. по тълк.д.№5/2011 г. на ОСГТК. Съгласно задължителните за съдилищата в страната постановки на визираните точки от посоченото тълкувателно решение иск по чл.124, ал.4, изречение първо ГПК е недопустим когато ищецът е пропуснал срока за оспорване на представен от другата документ. На още по-голямо основание(per argumentum a fortiori) този иск е недопустим и когато документът е оспорен от страната, но съдът не е зачел това оспорване с мотивите си. Противното означава да допусне преразглеждане на спора в противоречие с принципа за неговата непререшаемост.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VІ-11/14.3.2013 г. по гр.д.№2008/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№6101/11.4.2013 г., подадена от адвокат А. Т. – процесуален представител на ищеца Р. С. Х. от [населено място], област Б..
ОСЪЖДА Р. С. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., в.с.З., [улица], да заплати на С. П. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 435, вх.Г, ап.118, деловодни разноски в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: