О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 100 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частната жалба на О. П. , чрез главния юрисконсулт П. В. , против определение № 1* от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г., с което касационната жалба на частния жалбоподател е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че неправилно съдът приел, че размерът на иска не е търсената от ищеца сума, а само главницата по решението по друго дело; търсената сума е посочена в исковата молба на ответника, който претендира заплащане на цялата сума, заплатена от него на пострадалото лице и с която е обеднял, в размер на 8519 лева, а не са налице обективно съединени искове за парични вземания; определението е и необосновано, защото, ако решението влезе в сила, касаторът ще бъде осъден да заплати именно глобалната сума.
Ответникът не дава отговор по смисъла на чл. 276 ал. 2 от ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение тричленният състав на ВКС приел, че всеки от обективно съединените искове бил под 5000 лева, поради което касационното обжалване е недопустимо при условията на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Ответникът по касация е предявил искова молба по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 8519 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 4129 лева, лихва върху главницата, считано от 10 май 2004 г. до окончателното изплащане на сумата, законната лихва от 16 февруари 1998 г. до 15 януари 2004 г. в размер на 3490 лева и разноски от 900 лева. Ищецът бил осъден да заплати на трето за разглеждания спор лице сумата от 8519 лева по влязло в сила решение, а в настоящия процес по реда на чл. 49 от ЗЗД ищецът претендира сумата от частния жалбоподател.
Определението на касационния съд е правилно.
Определението е постановено при действието на ГПК от 1952 г. По този процесуален ред са изключени от касационен контрол въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В разглеждания случай действително ответникът е записал в петитума на исковата молба глобалната сума по претенцията си, но, видно от изложението на твърденията му, тази глобална сума е формирана като сбор от сумите по отделните искове, счетени за основателни спрямо него. Предвид генезиса на формиране на размера на исковата претенция, тя представлява по естеството си кумулативно обективно съединяване на искове, които биха могли да бъдат претендирани и отделно един от друг. Всяка една от претенциите действително е под размера, предвиден за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.), поради което изводът на тричленния състав на ВКС за допустимостта на касационното обжалване, е правилен.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: