1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 03.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5425/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. П. , чрез адв. проф. д-р Д. Р. срещу решение № 3609 от 26.05.2015г по гр.дело № 17180/2014г. на Софийски градски съд , с което в производство по иск на основание чл. 49 от ЗЗД за вреди от негативна журналистическа публикация е потвърдено решение от 07.07.2014г по гр.д. № 25849/2012г на Софийски районен съд,за неговото отхвърляне изцяло ,като неоснователен
Като правен въпрос, изложението на касатора поставя този за разграничаването каква част от изнесеното в публикация представлява твърдение за факт и каква част – оценка ,съответно дали фактите са неверни или позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото (чл.39 ал.1 Конституция).Изтъква се противоречие по въпроса с реш. № 85/2012 по гр.д №1486/2011 ІV г.о и реш. № 12 /2013г по гр.д № 449/2012 ІІІ г.о ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Доводът е за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изтъква с оглед необходимостта да се даде нормативна дефиниция на понятието оценка за действия на дадено лице ,когато изнесеното представлява дадено твърдение ,което може да се квалифицира като факт, или като оценка.
В отговор ответникът „168 часа „ ЕООД оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Не е било предмет на иска дали оценките са обидни или не ,а дали публикуваната информация е вярна .Тя е вярна ,а оценката обоснована и не съдържа обидни изрази. Съобразена е изцяло практиката на ВКС по поставения въпрос,който в процесуалните аспекти е неотносим , с оглед предмета на делото.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за признаците на фактическото твърдение (твърдение за факт ) в съдържанието на едно изявление е въпрос , който е общ и засяга правоприлагането въобще. Въпросът е изяснен в практиката на ВКС във всички насоки и аспекти , включително във връзка с елементите на деликтния фактически състав. (реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о ,реш. №62/2012 по гр.д №1376/11 ІV г.о ,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК).В тази връзка въпросът е решаващо произнесен от въззивния съд .Не намира опора в съдържанието на въззивното решение твърдението ,че няма мотиви по него . Въззивният съд е застъпил и изрично и изтъкнал в мотивите си установеното в практиката на ВКС разбиране , че когато се касае за публикации в пресата ,за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос публикацията не обективира и твърдение за конкретен , злепоставящ факт ,съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения, а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения , по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена – те могат да бъдат обидни ,но не и неверни. При съобразяване и установения в практиката на ВКС подход, въззивният съд е посочил изнесения в конкретната публикация факт : ищцата , служител в общинска администрация ,е придобила право да купи апартамент в комплекс , построен върху общинска земя след решение на комисия ,в която тя е взела участие. Оценъчно е съждението „сама си е отпуснала апартамент/дом ” и „сама е дала оценка на жилището” , то е за наличието на конфликт на интереси . При конкретните обстоятелства по делото, решаващите съображения на въззивния съд са показен пример за съобразяване с установеното в практиката на ВКС практическо разграничение между твърдение за факт и заявена оценка, мнение . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът за разликата между фактическо твърдение и свързана с факт оценка, е изяснен в практиката на ВКС така , че едното да е ясно разпознаваемо от другото за целите на правораздаването. Изразената като довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК покана Върховен касационен съд да даде нормативно определение на понятието „оценка за действия” е с погрешен адресат. Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска .
Ответникът в производството по касационната жалба е заявила претенция за разноски , но приложеният договор за правна помощ не обозначава размера на разноските и не удостоверява плащане (бланката не е попълнена в частта за договорено адвокатско възнаграждение,вкл.плащането му ) В отговора е изтъкнато ,че е приложен списък , но такъв не се намира по делото ,както е прономеровано.По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 3609 от 26.05.2015г по гр.дело № 17180/2014г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .