4
4
Определение по т. д. № 765/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 765/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
С., 10.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 765 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. А. Г. от[населено място], П. чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Х. срещу въззивно решение № 697 /19.05. 2010 г. по в. гр. д. № 677/2010 г. на П. окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционно решение № 3294/15.12.2009 г. по гр. д. № 2071/2009 г. на П. районен съд, е постановено друго решение, с което е уважен предявеният от Й. К. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК и е признато за установено по отношение на Г. А. Г., че дължи на Й. Д. К. сумата 4 000 лв. по запис на заповед от 22.02.2007 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е формулирал така: ”дали сумата по записа на заповед от 22.02.2007 г. е дължима, на какво основание и при какви условия”.
Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Решение № 1088/07.07.2003 г. по гр. д. № 132/2003 г. на V г. о. на ВКС и Решение № 347/30.04.2008 г. по търг. дело № 73/2008 г. на ВКС, ТК. Посочва се, че съдът в пълно противоречие със събрания доказателствен материал е приел, че сумата е дължима, без да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, игнорирал е част от тях, а други изопачил и поради това стигнал до погрешни фактически и правни изводи.
Излагат се съображения за целта на каузалното правоотношение, за уговорките между страните при подписване на пълномощното и записа на заповед и за съдържанието на предоставените пълномощия. Цитираната е съдебна практика, свързана със задължението на съда за обсъждане на свидетелките показания и за излагане на собствени съображения /Решение № 290/07.02.1964 г. ВС/.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя общ въпрос, който е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора. Ищцата е поддържала с исковата молба, че сумата по записа на заповед се дължи, тъй като същата обезпечава вземане във връзка с продажба на недвижим имот. Установила е упълномощаването на жалбоподателя за извършване на разпоредителната сделка с конкретния имот, извършването на сделката и е поддържала, че на падежа 22.02.2008 г. не е получила плащането в размер на 4 000 лв. Съобразно тези твърдения и предвид възражения на страните в производството, въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса за връзката между каузалната и абстрактната сделка, каквито изводи се съдържат в обжалвания съдебен акт, макар и неточно да е посочено, че записът на заповед е каузална, вместо абстрактна сделка.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос – за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК/, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК в обжалваната му част, тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитираната практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото.
Приложените от жалбоподателя съдебни актове – решение № 1088/07.07.2003 г. и решение № 347/30.04.2008 г. на ВКС съдържат правни разрешения, които са относими към фактите по конкретно дело /по договор за доставка и неговото изпълнение, продажба на движими вещи и значението на данъчните фактури и пр./.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доказателствата, на свидетелските показания, на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 697/19.05.2010 г. по в. гр. д. № 677/2010 г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: