2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
ГР. С., 12.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №412/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. срещу въззивното определение на Бургаски апелативен съд /АС/ по ч.гр.д. №380/13 г.. С него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отказано касаторът да бъде освободен от държавна такса по заведените от него искове.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. Както е посочено в опр. по ч.гр.д. №6903/13 г. на настоящия състав на ВКС, трето гр. отд., не съществува правна възможност след като Върховния касационен съд е сезиран, да не се произнесе по направеното пред него искане. На осн. чл.274, ал.3 ГПК, касационната жалба се разглежда, когато са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК – сочи, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо, като постановено от „незаконен престъпен състав”, който е следвало да си направи отвод по делото.
Сочените общи основания за допускане на обжалването /ТР №1/19.02.10 г./ не са налице. К. не твърди и не установява, че някой или всички от членовете на съдебния състав, постановил обжалваното определение, не е бил съдия към момента на постановяването му. Твърденията му, че членовете на съдебния състав са постановили определението ” при явно използване на служебното положение, при явно и реално осъществено престъпление по НК”, което е несъвместимо с правораздавателната дейност, са неустановени. Престъпление се установява само с влязла в сила присъда, в която са посочени престъпното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 ГПК.
Твърденията на касатора за заинтересованост и предубеденост на постановилите въззивното и първоинстанционното определение съдии също не са установени по делото.Както е прието и в опр. по ч.гр.д. №6534/13 г. на ВКС, трето гр. отд., доводите на частния жалбоподател, че са предявени искови молби, в случая срещу поименно посочени съдии и срещу ВКС / според молба-уточнение/, не могат да обосноват наличието на обстоятелство, което да поражда основателно съмнение за безпристрастието на членовете на съдебния състав.
Освен това, постановяването на съдебния акт от съдия, който не е изпълнил задължението по чл.22 ГПК, не води до недопустимост на акта, а до неправилността му/ Р по гр.д. №1316/08 г. на ІІ г.о. на ВКС/. За последната са изложени и други доводи в жалбата, подкрепени с оспорване и анализ на обсъдените от АС доказателства. Те обаче могат да се разгледат от ВКС, само ако са налице основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, които са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК / ТР №1/19.02.10 г./.
К. не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, не е обосновал и специфичните по цел и предпоставки допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Според приетото в ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК, т.1 и 4, ВКС не е длъжен да извежда правния въпрос от съдържанието на изложението. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. Въпросът за предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК е застъпен в трайната съдебна практика – напр. опр. по ч.гр.д. №22/12 г. на второ г.о. и по гр.д. №590/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. В обхвата на правното основание АС е изградил доказателствени изводи, правилността на които ВКС не проверява в това производство.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Б. по ч.гр.д. №380/13 г. от 12.12.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: