3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
Гр.София, 23.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1734 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 472/13.03.2014г., постановено по гр.д.№ 2478/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 227/11.01.2013г. по гр.д.№ 15704/11г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 145000 лв., претендирана частично от вземане в размер на 300400 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 04.06.2009г. до 03.11.2011г. вреди от забавяне изпълнението на решението на СГС по гр.д.№ 2461/08г., което забавяне е причинено от спиране на изпълнението с определение от 04.06.2009г. по гр.д.№ 325/09г. на ВКС и изразяващи се в лишаване от ползването на магазин с площ около 154 кв.м., находящ се в [населено място], под сградата на [улица], на основание чл.282, ал.4 ГПК, ведно със законната лихва от 17.11.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба е претърпял вреди от спиране на изпълнението на въззивно решение за въвод във владение по искане на касатора, чиято касационна жалба е отхвърлена с решение на ВКС от 03.11.2011г. Вредите се изразяват в лишаване от възможността ищецът да ползва присъдения му имот за периода от спиране на изпълнението – 04.06.2009г. до постановяване на решението на ВКС. Обезщетението е определено за ползване на магазин в най-престижната търговска част на [населено място], който през процесния период е ползван по предназначението си за търговска площ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „Следва ли настъпването на вредите под формата на пропуснати ползи от граждански плод да е сигурно, за да се уважи искът за обезщетение или е достатъчно евентуалното им настъпване?” и „Следва ли да бъде приет за доказан искът за присъждане на обезщетение за вреди, когато не е доказано сигурното им настъпване и чия е доказателствената тежест за установяване на настъпването на вредите, представляващи пропуснати ползи?”. Позовава се на ТР № 3/12.12.2012г. по тълк.д.№ 3/12г. на ОСГТК на ВКС, както и на друга практика на ВКС.
С Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. ОСГТК на ВКС прие,че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В тълкувателното решение са дадени разяснения и относно подлежащите на доказване факти и за разпределението на доказателствената тежест.
След постановяване на тълкувателното решение, което намира приложение при договорната отговорност, с решение № 67/22.04.2013г. по т.д.№ 28/12г. на ВКС, ІІ т.о. е дал отговор на въпроса необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Даденото разрешение, че отговорността за вреди, причинени от допуснато обезпечение е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане и при съответно приложение на разрешенията по ТР № 3/12г. на ОСГТК на ВКС, е направен извод, че настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от извършваната в процесния обект търговска дейност през периода на наложеното обезпечение, съпоставен с резултата от същата през предходен и следващ период, независимо че не са събрани доказателства за съществуващи правоотношения, свързани с предварителни поръчки, договори и други, които да са били осуетени от наложеното обезпечение.
В случая спорът между страните е за обезщетение за лишаване от ползването от имот поради предприето спиране на изпълнението на въззивно решение за предаване за владението до постановяване на решение от ВКС, с което въззивният акт е оставен в сила. Относима към конкретния спор е практиката по решение № 67/22.04.2013г. по т.д.№ 28/12г. на ВКС, ІІ т.о., която се споделя от настоящия състав. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, поради което касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Право на разноски за производството има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 472/13.03.2014г., постановено по гр.д.№ 2478/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.