О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С. 01.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д. № 1201 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. Д. Д. от [населено място] против определение № 435 от 9.06.2015г. по в.ч.гр.д. № 277 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е допълнено определение № 325 от 27.05.2015г. в частта му за разноските като е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 4 000лв., направени разноски пред ПОС за адвокатско възнаграждение. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а въпросът разрешен по същество като бъде изменен присъдения размер на възнаграждение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане, доказателствата по делото и съобразно закона, намира жалбата за основателна поради следното :
Производството по в.ч.гр.д. № 277 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд е образувано по частна жалба на А. Д. Д. против определение № 39 от 19.01.2015г.на РС Перник, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС Варна.
Със сега обжалваното определение № 435 от 9.06.2015г. е допълнено определение № 325 от 27.05.2015г. в частта му за разноските.
С определение № 325, ОС Перник е потвърдил определение на РС Перник, с което е прието, че тъй като компетентен да се произнесе по иска е Окръжния съд, производството пред районния следва да се прекрати, като е счел че компетентността е на СГС, на когото е изпратил делото по подсъдност. С така постановеното определение съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а по компетентността. Независимо от това, той е присъдил сумата от 4 000лв., адвокатско възнаграждение, съобразно нарочно представеното по в.ч.гр.д. № 277/15г. на ПОС пълномощно от 1.04.2015г. и договор за правна защита и съдействие, в които изрично е записано, че упълномощителят е заплатил в брой „договореното възнаграждение от 4 000лв.” за „правна защита и съдействие пред ОС Перник по частна жалба срещу прекратяване на производството по гр.д. № 4928/14г. на РС Перник”. Съдът е посочил, че разноски се дължат за всяко производство, което приключва с акт на съд в съответната инстанция и че при липса на направено възражение за прекомерност /какъвто е настоящия случай/, съдът не може служебно да намаля размера на установените като реално заплатени съдебни разноски.
Възраженията на частната жалбоподателката са пет: 1.Съдът се е произнесъл преждевременно /на 9.06г., при изтичащ на 12.06.2015г. срок за отговор/, 2.За образуваното частно производство /по в.ч.гр.д. № 277/2015г.на ПОС/ не се дължи отделно възнаграждение, извън уговореното за прекратеното исково производство по гр.д.№ 4928/2014г. на РС Перник, където пълномощия са предоставени за всички инстанции до приключване на делото/, 3.Съдът не следва да определя възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която според жалбоподателката е предмет на съдебен контрол пред ВАС, 4. Размерът на възнаграждението е прекомерен за предявения иск, който според страната е неоценяем и 5.Не се дължи пълен размер на възнаграждение, тъй като частната жалба е частично отхвърлена /съответно частично уважена/.
Настоящият съдебен състав споделя второто от направените от жалбоподателката възражения. Изводът на съда, че за всяко образувано производство /в случая за това по в.ч.гр.д. № 277/2015г.на ПОС/ се дължат разноски, включително и адвокатско възнаграждение, когато е установено реалното им извършване, е неправилен. Съгласно чл.81 ГПК разноски се дължат само при приключване на делото в съответната инстанция. Доколкото с постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по смисъла на цитираната норма на чл.81 ГПК, разноски не се дължат – независимо дали са били уговорени и платени или не. Постановеният в обратен смисъл акт е неправилен и следва да бъде отменен. Отговорността за разноските може да бъде определена в зависимост от изхода на делото, при постановяване на акт, с който се приключва разглеждането на спора, но не и при постано-вяване на акт, определящ компетентния да се произнесе по спора съд.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не се е произнесъл преждевременно. Жалбоподателката Д. е била уведомена за искането на противната страна за допълване на определението в частта за разноските на 26.05.2015г. /вж.стр.36 от в.ч.гр.д. № 277/2015г.на ПОС/. Предоставеният й 7-дневен срок за отговор е изтекъл на 2.06.2015г., а съдът е постановил акт си на 9.06.2015г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 435 от 9.06.2015г. по в.ч.гр.д. № 277 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд за допълване на определение № 325 от 27.05.2015г. в частта му за разноските, с което е осъдена А. Д. Д. от [населено място][жк]бл.46 ап.8 да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 4 000лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. : ЧЛЕНОВЕ :