4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София.15.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2607/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 3431 от 13.10.2016 г. по ч.т.д. № 4328/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 21750 от 08.08.2016 г. по т.д. № 4330/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав за връщане на възражението на [фирма] срещу решение № З. 66-153 от 20.01.2016 г. на синдиците на [фирма]/н/ и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се оспорва изцяло правилността на определението, като се поддържат доводи относно обособения характер на производството пред съда по несъстоятелността, при подадено възражение срещу решението на синдика относно включването или изключването на вземане в списъка с приети вземания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли възражението по чл.66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност да има съдържанието на искова молба, съгласно чл.127, ал.1 ГПК и 2. Има ли производството по чл.68 З., във вр. с чл.66, ал.6 З. характер на исково производство, или е особено производство по см. на З.. Поддържат се допълнителните основания по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на определение по ч.гр.д. № 4450/2016 г. на Апелативен съд – София, както и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма]/н/, представлявана от синдиците, чрез процесуалния им пълномощник, в който са изложени подробни съображения за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
При постановяване на атакувания процесуален съдебен акт, въззивният съдебен състав е приел за законосъобразно разпореждането на съда по несъстоятелността за връщане на подаденото по реда на чл.66, ал.6 З. възражение, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности на възражението на [фирма] – неуточняване на искането към съда/ след разделяне на производството по отделните 13 бр. възражения/, неконкретизиране на вземането, което подалото възражение дружество претендира да бъде включено в списъка на приети вземания и на вземането, което претендира да бъде изключено от списъка. Преценявайки законовата уредба на производството пред съда по несъстоятелността – чл.68 З., действието на постановеното от съда решение и препращането към общия исков ред за инстанционен контрол, въззивният състав е изразил становище за исковия характер на производството по чл.68 З. и за необходимостта за индивидуализация на спорното право, предмет на възражението по чл.66, ал.6 З. и за яснота на отправеното до съда искане за правна защита, като задължителни елементи от минимално необходимото законово съдържание по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Въззивният съд е констатирал неправилност на разпореждането на Софийски градски съд само в частта, касаеща невнесената държавна такса, съгл. т.1 от Тарифата за държавните такси. Приел е, че относно дължимостта на държавната такса по възраженията по чл.66, ал.6 З. следва да се процедира както по установителните искове по чл.694 ТЗ – държавна такса не се внася предварително.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения от частния касатор въпрос – относно правната характеристика на производството по чл.68, във вр. с чл.66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност /З./, макар и попадащ в обхвата на основния селективен критерий, не са налице поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 или т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към изложението определение № 3513/19.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4450/2016 г. на Софийския апелативен съд липсва изрично произнасяне по този въпрос. Не може да се възприеме и поддържаното от частния касатор становище за необходимост от тълкуване на чл.66, ал.6 и чл.68 от З.. Макар и тези разпоредби да са сравнително нови, те са ясни и не се налага тълкуването им, с цел определяне на вида на регламентираното в чл.68 З. производство пред съда по несъстоятелността. Законодателят ясно е предвидил начина, по който се реализира правото на защита срещу решението на синдика по чл.66, ал.4 З., с което последният се произнася по възражение срещу прието или неприето вземане, подадено от посочените в чл.66, ал.1 З. активно легитимирани лица, както и лицата, имащи право да оспорят решението на синдика – всяко лице, подало възражение по реда и в срока по чл.66, ал.1 З. и само за вземането, по което е възразило. Независимо от регламентирания в чл.66, ал.6 З. начин на сезиране на съда по несъстоятелност при оспорване решението на синдика, а именно – с възражение, подадено чрез синдика, процесуалните правила, съдържащи се в чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от З. и изрично предвиденото в чл.69, ал.2 от с.з. установително действие на решението на съда за банката и за всички кредитори на несъстоятелността, ясно сочат на исковия характер на производството по чл.68 З.. С влязлото в сила решение на съда се установява съществуването или несъществуването на оспореното вземане, като субективните предели на силата на пресъдено нещо са законодателно разширени и те се разпростират и по отношение на неучастващи лица в процеса по чл.68 З.. В този смисъл са и мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на З. / № 654-01-23 от 24.02.2016 г./ в които изрично е отразено, че разглеждането на възражения от съда по несъстоятелността в производството по банкова несъстоятелност е по същество аналог на производството по установителните искове по чл.694 от Търговския закон.
Що се отнася до формулирания от касатора въпрос – дали възражението по чл.66, ал.6 З. следва да има съдържание на искова молба, по него също не са налице предпоставките за достъп до касация. Отговорът на този въпрос произтича от исковия характер на производството пред съда по несъстоятелността и от необходимостта за индивидуализация на спорното право, предвид и регламентираното производство по оспорване на списъка, което се развива пред синдика. В конкретния случай, указанията, дадени от съда по несъстоятелност за уточняване на обстоятелствената част и на искането до съда, са пряко свързани с разделянето на делата по съвместно подаденото първоначално възражение от 13 търговски дружества. Няма спор, че указанията в тази насока не са изпълнени, вкл. и в дадената с определение № 3383/20.06.2016 г. допълнителна възможност за уточняване на искането и конкретизиране на вземането, което се претендира да бъде включено в списъка на приетите вземания и вземането, което се претендира да бъде изключено от списъка.
Допълнително постъпилата по настоящото дело молба от дружеството – частен жалбоподател /вх.№ 13117/29.12.2016 г./ за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по т.д. № 4564/2015 г. на СГС, VІ-3 състав, образувано по осъдителен иск с правно основание чл.10, ал.2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, срещу Фонда за гарантиране влоговете в банките, не може да бъде уважена. В случая са приложими изцяло задължителните указания, дадени в т.8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3431 от 13.10.2016 г. по ч.т.д. № 4328/2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: