1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 19.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 653 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адвокат В. И., срещу определение № 11/ 8. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 774/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 1079/14. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 812/2017 г. на Районен съд – [населено място] за отхвърляне молбата на жалбоподателя за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкова сметка на [фирма] – [населено място], Франция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, и се прави искане за отмяната му.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в производството, но е недопустима.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията на определенията, за които е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба.
С новата (ДВ, бр. 13 от 2017 г.) глава петдесет и шеста „а“ на Гражданския процесуален кодекс, чл. 618а-618д се урежда издаването, отменянето, изменението, признаването и изпълнението на европейска заповед за запор на банкови сметки въз основа на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, който се прилага от 18 януари 2017 г. Съгласно преамбюла, пар. 22 на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. с последния следва да се предостави право на кредитора да обжалва отказа да бъде издадена заповед за запор. Това право не следва да възпрепятства възможността кредиторът да подаде нова молба за заповед за запор въз основа на нови факти или нови доказателства. В чл. 21 на акта на правото на Европейския съюз е регламентирано правото на кредитора да обжалва всяко решение на съда, с което изцяло или частично неговата молба за издаване на заповед за запор е била отхвърлена, като подаде жалба, подлежаща на разглеждане без участие на длъжника, когато молбата за заповед за запор е отхвърлена изцяло, до съда, посочен от съответната държава членка на комисията съгласно чл. 50, пар. 1, б. „г“. На правото на държавите членки, в които се извършва процедурата, е предоставено разрешаването на неуредените в регламента въпроси досежно съда, компетентен да разгледа жалбата, и производството по разглеждането й (чл. 21, пар. 2 и чл. 46, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.). Регламентацията на посочения акт на правото на Европейския съюз във връзка с обжалването на отказа да бъде издадена заповед за запор е допълнена с разпоредба на чл. 618б ГПК. Съгласно последната определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. С оглед цитираната императивна норма, част от особените правила на ГПК за процедура за европейска заповед за запор въз основа на Регламент (ЕС) № 655/2014 г., Върховният касационен съд се произнася по определенията за отказ за издаване на заповед за запор само, когато са постановени за първи път от въззивния съд – в хипотезите на чл. 618а, ал. 3 ГПК на висящ исков процес и предявяване на искането за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки във въззивното производство или в касационното производство, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. В настоящия случай Свогенският районен съд е постановил отказ за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника със седалище във Франция и с обжалвания акт на Софийски окръжен съд този отказ е потвърден. Касае се до произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу отказа да бъде издадена заповед за запор на първоинстанционния съд. Двуинстанционното производство по разглеждане на молбата за издаване на заповед за запор при отказ е приключило с постановяване на акта на въззивния съд и определението на Софийски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба срещу този акт на въззивния съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 11/ 8. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 774/2017 г. на Софийски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: