О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място], 20.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2393 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1512 от 29.06.2017г. по в.т.д. №4756/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1377 от 02.08.2016г. по т.д.№7875/2014г. на Софийски градски съд, ТО, в частта с която са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], преобразувано в хода на производството в [фирма], искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: J. C. O. с рама 1J8H3E8M97Y584210, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/І_auto от 30.11.2011г., сключен между [фирма], като лизингодател и [фирма], като лизингополучател, както и за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: J. C. O. с рама 1J8H3E8M97Y584238, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/J. от 30.11.2011г., сключен между [фирма], като лизингодател и [фирма], като лизингополучател.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е пасивно легитимиран да отговаря за изпълнението на неизпълнените задължения на праводателя си – лизингополучателя по основните договори за лизинг, които са безспорно установени по делото. Счита, че след като е приел, че процесните лизингови договори са се трансформирали в предварителни договори за покупко – продажба след поканата на ищеца за придобиване на собствеността върху лизинговите автомобили, то съдът е следвало да зачете действието на договора за цесия между лизингополучателя и ищеца по отношение на тези предварителни договори. Поддържа, че доколкото вземането се прехвърля с недостатъците си, длъжникът по прехвърленото вземане може да прави на новия кредитор всички възражения, които е имал към предишния кредитор, в това число и възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД и възражението за прихващане на задължението си срещу свое вземане от предишния кредитор по чл.103 от ЗЗД. Твърди, че след като длъжникът може да направи възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД, процесуалноправната последица от това е осъждане на длъжника и на новия кредитор за едновременно изпълнение на задълженията им. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че в разглеждания случай е невъзможно осъждането на ищеца да изпълни едновременно с ответника, по реда на чл.362 ал.1 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Когато вземането на купувача по предварителен договор / цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, допустимо ли е осъждането на цесионера и продавача по предварителния договор едновременно да изпълнят задълженията си по реда на чл.362 ал.1 от ГПК при предявен иск от цесионера за обявяване на предварителния договор за окончателен? 2. В случай на прехвърлено вземане по предварителен договор и при приемане, че цесионерът не отговаря за задълженията на цедента към длъжника по прехвърленото вземане, дали при направено искане от цесионера за обявяване на предварителния договор за окончателен, спорът следва да се квалифицира по чл. 362 ал.1 от ГПК? Поддържа,че първият въпрос е решен в противоречие с решение №2175/08.11.1955г. по гр.д.№6610/1955г. на ВС, ІV г.о. Твърди също, че въпросите са от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях не съществува задължителна съдебна практика и касационното разглеждане на делото ще допринесе за създаването на такава.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите, формулирани в представеното по делото изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се въпроси по съществото на спора и съдържат съждения на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено, че не са били налице предпоставки за разваляне на процесните договори за лизинг от страна на лизингодателя, поради незначителност на неизпълнената част от задължението на лизингополучателя [фирма]. Установил е, че правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху двата леки автомобила е било прехвърлено на ищеца [фирма] с договор за цесия от 22.10.2014г. Посочил е, че по силата на договора за цесия на ищеца са прехвърлени само правата, но не и задълженията по договорите за лизинг, поради което за неизпълнената част от задълженията за лизингови вноски и неустойки продължава да отговаря лизингополучателят – цедент [фирма]. Поради това е приел, че едновременно осъждане на ищеца по реда на чл.362 ал.1 от ГПК да изпълни едновременно с ответника се явява правно невъзможно, което налага отхвърлянето на предявените конститутивни искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г., приложима към настоящия спор/. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая вторият поставен от касатора въпрос не е обуславящ за изхода на спора, съответно по отношение на него не е налице основната предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд не е квалифицирал спора като такъв по чл.362 от ГПК, а е разгледал иск с правно основание по чл.19 ал.3 от ЗЗД, какъвто действително е предявен. Разпоредбите на чл.362 и сл. от ГПК уреждат процесуалния ред, по който се развива производството по обявяване на предварителен договор за окончателен, но нямат отношение към квалификацията на иска. Постановяването от решаващия съд на условието за изпълнение на задължението и наличието на законов срок за неговото изпълнение, както и изричното регламентиране на последиците от неизпълнението, свързани с искане за обезсилване на решението, са част от особеностите на съдебното производство по Глава ХХХІ на ГПК, а не самостоятелно основание на искова претенция.
Първият поставен в изложението правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Налице са и допълнителните предпоставки за касационно обжалване. Въпросът не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, доколкото решение №2175/08.11.1955г. по гр.д.№6610/1955г. на ВС, ІV г.о., не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г./. Според разясненията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК /в приложимата към настоящия спор редакция ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Цитираното от касатора решение №2175/08.11.1955г. по гр.д.№6610/1955г. на ВС, ІV г.о., не е от категорията на актовете, съставляващи задължителна за съдилищата практика. По поставения от касатора въпрос обаче не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки са налице по отношение на поставения процесуалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
По тези съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по първия поставен от касатора правен въпрос, уточнен от състава на ВКС както следва: „Когато вземането на купувача по предварителен договор / цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, допустимо ли е да бъде уважен предявен от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.362 ал.1 от ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора?“.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1400 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1512 от 29.06.2017г. по в.т.д. №4756/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1377 от 02.08.2016г. по т.д.№7875/2014г. на Софийски градски съд, ТО, в частта с която са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], преобразувано в хода на производството в [фирма], искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: J. C. O. с рама 1J8H3E8M97Y584210, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/І_auto от 30.11.2011г., сключен между [фирма], като лизингодател и [фирма], като лизингополучател, както и за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: J. C. O. с рама 1J8H3E8M97Y584238, с рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/J. от 30.11.2011г., сключен между [фирма], като лизингодател и [фирма], като лизингополучател.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1400 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: