О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5442/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. З. Г.,чрез пълномощника адв.В. Т. срещу решение № 545/ 24.03.2014 г. по гр.д.№ 4374/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, ІV състав.
Ответниците по касационната жалба Д. З. Т. и М. Х. Т. , в писмен отговор подаден чрез пълномощника им адв.А. Т., я оспорват. Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 28.06.2013 г. по гр.д.№11181/2012 г. на Софийски градски съд,І-13 състав в обжалваната част, с която е развален частично до размер на 2/6 идеални части сключеният на 27.05.1994 г. с нотариален акт № 65,т.ІІ, рег. № 3187,дело № 237/ 2012 г. на нотариус рег.№ 040, договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от подробно описан апартамент, намиращ се в [населено място], на посочен адрес, по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение и в частта за разноските и вместо това искът е отхвърлен и са присъдени разноски за двете инстанции. Относно останалите предявени искове и в останалата част по настоящия иск първоинстанционното решение е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в тежест на ответниците е да докажат заплащането на продажната цена от 47 000 лв. и че те се позовават на инкорпорираното в нотариалния акт изявление на продавача .Според посоченото в него 40 000 лв. от продажната цена е получена предварително и остатъкът от 7000 лв. ще бъде платен в деня на подписването.В частта,съдържаща изявление за плащане на сумата 40 000 лв. нотариалният акт има характера на разписка и съставлява доказателство за плащане, доколкото обективира изявление на издателя-продавач,с което той признава неизгодни за себе си факти.В тежест на ищцата-касатор в настоящото производство,като наследник на продавача, е да докаже оспорването,че в действителност сумата не е платена.прието е, че събраните по делото доказателства, че страните не разполагали с парични средства, не са достатъчни за установяване на това твърдение. Същевременно не са представени доказателства за заплащането и на остатъка от 7000 лв.,доколкото за това няма изявление от продавача в нотариалния акт. Поради това въззивният съд е стигнал до извода,че тази част от продажната цена не е платена, но не следва искът да бъде уважен, тъй като е налице хипотезата на чл.87 ал.ІV ЗЗД. Неизпълнението съответства на част по-малка от 1/ 6 от стойността , при което интересът на кредитора не е засегнат дотолкова съществено, че договорът да бъде развален.Той може да се защити с иск за реално изпълнение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди,че в противоречие със задължителната практика въззивният съд е разрешил следния въпрос:
-длъжен ли е съдът да изследва всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частен свидетелстващ документ,който има характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД,представляващ изявление в нотариален акт за получено плащане по сделка с недвижим имот, при наличието на други доказателства, опровергаващи това доказателство.
Счита, че въззивният съд в противоречие с решение № 422/22.06.2010 г. по гр.д.№918/2009 г.ІV г.о. не се е произнесъл с оглед всички доказателства и по вътрешно убеждение относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ.
Въпросът е формулиран в светлината на становището на касаторката за неправилност на въззивното решение и за неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Той не отговаря на критериите на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК за доказване на общо основание за допускане на касационно обжалване чрез формулиране на въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, но не по правилността на същото, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото.Не е обосновано и допълнително основание, тъй като липсва идентитет на фактологията в решението, на което се позовава касаторката и решението на въззивния съд, а така също не са изложени доводи в какво точно се изразява противоречивостта на съдържащите се в съпоставените съдебни актове правни изводи.
Следващият въпрос е:
-каква е доказателствената сила и как трябва да бъде ценен частен свидетелстващ документ,който установява благоприятни факти за едната от страните по делото; какъв е характерът на материализираното изявление в нот.акт относно факта на извършено плащане-частен свидетелстващ или частен диспозитивен документ.
Касаторката счита, че противоречи на приетото в решение № 959/21.12.2009 г. по гр.д.№1951/2008 г., ІІІ г.о. изводът на въззивния съд,че разписката, съдържаща се в нотариалния акт представлява достатъчно доказателство за осъществено плащане.Въпросът е детерминиран от становището й за неговата необоснованост . Освен това въззивният съд не е направил изводи за доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, установяващ благоприятни факти за страната, а точно обратното- посочил е, че нотариалният акт в частта, обективираща изявлението на продавача за получено плащане има характер на разписка и тъй като удостоверява неизгодни за издателя факти е доказателство за осъществяването им. Цитираното решение на ВКС е постановено по реда на отменения ГПК и поради това не представлява задължителна съдебна практика. Ако е налице противоречие между съдържащите са правни изводи в него и във въззивното решение, може да бъде обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Отново липсва идентитет на разглежданите случаи, доколкото предмет на разглеждане в решението на ВКС са искове с правно основание по чл.17 ал.1 и 26 ал.2 ЗЗД.По този спор касационният съд е приел,че изследването дали продажната цена е платена е неотносимо. Втората част на въпроса също не е релевантна, във връзка с него въззивният съд не е формирал правни изводи , доколкото решаващият положителен извод в настоящия случай е дали изявлението на продавача за получено плащане на сумата 40 000 лв. , представляващо по своя характер частен свидетелстващ документ, притежава материална доказателствена сила.
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторката поставя въпросите:
-доказва ли частният свидетелстващ документ-разписка за получено плащане, инкорпорирана като изявление в съдържанието на нотариален акт,осъществяването на фактите, които са предмет на направеното изявление;
-следва ли съдът да изследва личността и интереса на конкретния кредитор при прилагане разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД;
-как се разпределя доказателствената тежест при направено отрицателно фактическо твърдение от ищеца за липса на плащане по сделка с недвижим имот,обективиран в нотариален акт;
-достатъчно ли е ищецът да посочи в исковата си молба отрицателното фактическо твърдение или е необходимо наред с него да оспори и документа,в който са отразени отричаните от него факти;
-чия е тежестта на доказване за извършено плащане по сделка с недвижим имот във формата на нотариален акт при изрично посочване и разписване в самия нотариален акт,че плащането на цената на имота е извършено при подписване на друг договор,който договор от своя страна е изключен като доказателство по делото;
-кой факт удостоверява изявлението,че продажната цена е платена: фактът че изявлението е направено пред нотариуса от лицата подписали документа или фактът,че купувачът фактически е получил продажната цена.
С така поставените въпроси не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване. Те са израз на становището на касаторката за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Като общо основание за селекция би могъл да бъде преценен евентуално третият въпрос.Не е обосновано с нито един аргумент наличието на специфичното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е обоснована нито една от хипотезите на тази разпоредба: необходимост от изменение на създадената съдебна практика в насока, която касаторът счита за правилна; необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика поради законодателни промени или промени в обществените условия; необходимост от създаване на съдебна практика, когато липсва такава. В този случай касаторът трябва да изложи доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, пораждащи необходимост от тълкуване .В този смисъл са разясненията в ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба са претендирали разноски,което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545/ 24.03.2014 г. по гр.д.№ 4374/2013 г. на Софийски апелативен съд, ІV състав.
ОСЪЖДА М. З. Г. да заплати на Д. З. Т. и М. Х. Т. сумата 3000 /три хиляди/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: