О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 17.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2999 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. А. против решение № 255 от 14.05.2008 г., постановено по гр.д. № 260 по описа за 2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 12.12.2007 г. по гр.д. № 1793/2006 г. на Великотърновския районен съд за допускане на съдебна делба на три ниви и неурегулиран поземлен имот със сграда, наследени от А. Д. А. , гора и четири ниви, наследени от С. А. А. и апартамент, наследен от А. С. А. , касаеща лицата, имащи права в съсобствеността и правата им.
Касаторът счита, че изводите на възивния съд противоречат на указанията в Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ОСГК на ВКС, както и че е налице съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел, че всички съделители се явяват наследници на А. Д. А. , починал 1966 г. Стефан А. А. , починал през 1992 г. е бил наследен от единствения си син А. С. А. Последният е починал през 2005 г. и негови наследници са децата на братята и сестрите на родителите му, но не и техните внуци, тъй като в хипотезата на чл.8, ал.4 от ЗН е недопустимо наследяване по право на заместване и по-близкия по степен роднина изключва по-далечния.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд. С Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторът, са дадени указания по приложение на чл.10, ал.2 от ЗН с оглед въведеното с чл.8, ал.4 /ДВ бр.60/1992 г./ право на наследяване от наследници от четвърти ред, включващ роднини по съребрена линия до VІ степен – починалите преди наследодателя братя и сестри се заместват от своите низходящи без ограничение на степените. За да се приложат указанията в Тълкувателното решение е необходимо починалият да е имал братя и сестри, а ако същите са починали преди него – към наследяване да се призоват техните низходящи. В настоящия случай А. Д. А. и С. А. А. са били наследени от своите деца, а А. С. А. не е имал братя и сестри, а е наследен от роднини по съребрена линия от четвърта степен /негови първи братовчеди/, т.е. при условията на чл.8, ал.4 от ЗН, а следователно изводите на въззивния съд не противоречат на указанията в Тълкувателното решение.
Позоваването на касатора на определение № 42 от 25.02.2003 г. по гр.д. № 76/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС е изцяло неотносимо, тъй като този съдебен акт касае процесуален спор по приложението на чл.120 от ГПК /отм./ – наличието на роднина от ІV ред /първи братовчед/ изключва възможност за конституиране като наследник на Община С.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, а по приложението на чл.8, ал.4 от ЗН е налице Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д. № 3/94 г. на ОСГК на ВС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 255 от 14.05.2008 г., постановено по гр.д. № 260 по описа за 2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: