О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
Гр.София, 25.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 573 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” АД, гр. Б. срещу решение № ІV-148/07.08.2008г., постановено по гр.д. № 427/2008г. от Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 153/06.02.2008г. по гр.д. № 2149/2007г. на Бургаския районен съд. С това решение “П”АД е осъдено да заплати на “А” Е. сумата от 5891.55 лв., представляваща незаплатени цени по три договора за охрана от 15.11.2001г. и сумата от 280.86 лв. – обезщетение за забава върху главницата.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК обосновава с решаването на спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “А”Е. , гр. Б. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство определя за съществен материалноправен въпрос това дали лицето Й. М. се явява овластено от кредитора да получава плащания, който въпрос е решен противоречие с Реш. № 1742/17.01.2001г. по гр.д. № 1139/2000г. на V г.о. на ВКС.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени три договора от 15.11.2001г., по силата на които ищецът – “А”Е. е организирал и осъществявал непрекъсната денонощна охрана на обекти на ответника – “П” АД срещу заплащане на определено възнаграждение. Ответникът по иска не е доказал изпълнението на паричното задължение за възнаграждение, поради което са уважени предявените претенции. Плащанията, направени на лицето Й. М. , работещ на длъжност “пазач” в ищцовото дружество, нямали погасителен ефект, тъй като липсвали основания да се приеме, че М. е овластен от кредитора, съда или закона да получава плащания от името и за сметка на дружеството. Обсъждайки доказателствата по делото, окръжният съд е изложил и правни съображения, че липсват основания за прилагане на нормата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, а именно, ответното дружество добросъвестно да е платило на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явило овластено да получил изпълнението. Решаващият състав не е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ поради неангажирането на доказателства за момента на узнаване от ищеца за извършените плащания.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че решаването на въпроса за овластяването от кредитора на лицето Й. М. да получава плащания от негово име е съществен спорен въпрос по делото, но твърдяното неправилно произнасяне от въззивния съд не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправните норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. Съществен материалноправен въпрос не би могъл да се изведе и от оплакванията в касационната жалба в частта досежно неправилността на въззивното решение. Касаторът изцяло интерпретира фактите по делото и аргументира доводи за необоснованост на акта на окръжния съд.
На следващо място, в цитираното решение на ВКС е обсъдено приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, но фактическата обстановка по конкретния казус не е идентична с фактите по настоящото дело, поради което не би могла да бъде извършена преценка за противоречие с практиката на ВКС. Съществуването на едно решение, постановено от състав на ВКС, не обоснова наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая, не би могла и да съществува задължителна или трайно установена практика на ВКС. Въпросът дали кредиторът добросъвестно е изпълнил задължението си към длъжника, чрез плащане на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явило овластено да получи изпълнението и като последица настъпването на погасителен ефект за задължението съгласно нормата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, е фактически и се преценява от съда с оглед на фактите по конкретното дело.
По тези съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-148/07.08.2008г., постановено по гр.д. № 427/2008г. от Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.