О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
София, 02.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5439/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8516/22.6.2015 г., подадена от адв. Б. Х. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Д. М. М. против въззивно решение №925/07.5.2015 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., ХІІ състав.
С обжалваното решение е отменено решение №17816/27.10.2014 г. по гр.д.№2845/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IХ състав и вместо това е уважен искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от К. Л. П. от [населено място] против С. Г. М. и Д. М. М., и двамата то [населено място].
Въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.19, ал.3 ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД съдът е приел, че задължението за отправяне на нотариална покана е било и за двете страни, а не само за купувача по договора, от друга страна предявяването на исковата молба се счита за покана за изпълнение към длъжника. Прието е също така, че в хода на производството пред първоинстанционния съд е била представена данъчна оценка за процесния имот, в която изрично е посочено, че собствениците на имота – ответници по исковата молба, нямат непогасени задължения за имота, както и че данъчната оценка на имота е 59128,90 лева. Освен това е изложен извод, че незаплатените публични задължения на ищеца не са основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението, с което иска се уважава. По нататък в мотивите си апелативният съд е приел, че продажбата следва да се изповяда, ако собственикът писмено декларира, че е съгласен данъците да бъдат заплатени от продажбата цена на имота и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Освен това са изложени и изводи, че неплащането на цената по предварителния договор не е основание за отхвърляне на претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е посочена съдебна практика по чл.290 ГПК. Независимо от изложеното дотук съдът е стигнал и до извод, че предварителният договор служи като разписка за даване на сумата 50000 лева, така както е отразено в него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Следва ли съдът да цени предварителният договор за покупко-продажба като доказателство за платено капаро, след като няма представен документ за извършено плащане, представляващ допустимо доказателство по смисъла на закона ?, и Дали съдът следва да прави извод за пратено капаро само въз основа на написаното в предварителни договор за покупко – продажба, след като не са представени доказателства – платежни документи за извършено плащане от една страна, а от друга, след като законът изрично изисква всички плащания над определена сума да стават по банков път ?. Като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване са сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация К. Л. П., посредством процесуалния си представител – адв. А. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба С. М. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Действително един от изводите на апелативният съд, но не решаващ, е за това, че предварителният договор служи като разписка за даване на сумата, така както е отразено в него. По естеството и двата въпроса са свързани с този извод на съда, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване на посоченото от касационната жалбоподателка основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е обосновано какво е значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, трайната съдебна практика, включително и тази по чл.290 ГПК, категорично сочи, че при наличие на изрична уговорка предварителният договор служи като разписка за получаване на продажната цена, и представлява доказателство за извършено плащане на цената – в посочения смисъл са решение №283/09.11.2011 г. по гр.д.№1034/2010 г. на ВКС, III г.о., решение №205/30.12.2011 г. по т.д.№654/2010 г. на ВКС, II т.о., и др.
Във въззивното решение не са изложени мотиви относно наведения от касационната жалбоподателка довод, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, за начина на плащане. Релевантния въпрос, който е следвало да бъде зададен в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е за необсъждане на посочения довод във въззивното решение. Такъв въпрос, обаче не е поставен. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация К. П. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 5000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №925/07.5.2015 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., ХІІ състав, по касационна жалба, вх.№8516/22.6.2015 г., подадена от адв. Б. Х. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Д. М. М..
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.4 – адв. Б. Х., да заплати на К. Л. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 8, вх.Б, ет.2, ап.22, деловодни разноски в размер на 5000/пет хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: