5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1381
гр.София, 05.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 701 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. В. срещу решение № ІІІ-32 от 28.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 116 по описа за 2012 г., с което е отменено решение № 1579 от 24.10.2011 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Ж. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 0080-21/28.04.2010 г., за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 8400 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 4.10.2010 г. до 4.4.2011 г.
Касаторът М. Ж. В. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните въпроси, които според нея са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
І.Материалноправни въпроси.
1.Относно съкращението в щата
1.1. Следва ли решението за съкращаване в щата да е конкретно и изрично, тоест да се посочва самата длъжност?
1.2.Взетото в настоящия случай предварително по своя характер решение, представлява ли изрично и конкретно решение?
1.3.Следва ли съдът да извърши задължителна проверка кой е компетентният орган за вземане на решения за съкращаване на щата, включително чрез извършване на служебна проверка на устройствените правила на дружествата, както и да изложи задължително мотиви относно извършената проверка?
1.4.Може ли да бъде делегирана работодателската правоспособност при вземане на решение за съкращаване на щата?
2. Относно задължението за подбор.
2.1. При наличието на няколко структурни звена в рамките на едно населено място, в които има открити едни и същи длъжности, когато работодателят предприема съкращения в щата във всички поделения на територията на цялата страна, следва ли да се извърши подбор между лицата във всички тези единици, находящи се в границите на едно населено място?
2.2. Под място на работа следва ли да се разбират всички структурни поделения на работодателя, открити в рамките на едно населено място?
2.3. Може ли да се приеме като обективен критерий за определяне на сходни длъжности между които да бъде извършен подбор, идентичният код по Националната класификация на професиите и длъжностите, възприет в съвкупност с идентичните критерии за заемане на длъжността, както и с идентичните основни и допълнителни функционални задължения съгласно длъжностната характеристика?
2.4.При липса на вътрешни правила, които определят различните видове сегменти от банковата дейност, но когато все пак служителите извършват напълно идентични функции, независимо от това в кой сегмент работят, може ли сегментът да бъде определен като съществена разлика?
3.Относно ползването на неплатен отпуск.
3.1.Съществуват ли строго формални критерии за ползването на неплатен отпуск при неспазването на които фактът на ползване следва да се счита заличен от обективната действителност?
3.2.Уредена ли е в КТ форма за действителност на разрешението за ползване на този вид отпуск и липсата на такъв писмен акт прави ли отпуска недействителен?
3.3. Може ли да има мълчаливо съгласие за ползване на такъв отпуск? 3.4.Неплатеният отпуск право или задължение е на лицето? По аналогия с чл.92 от КТ може ли да се приеме, че ако е в обективна невъзможност да се яви, е в неплатен отпуск?
3.5. При наличието на неоспорен писмен документ, от който се установява, че служителят е в неплатен отпуск, съдът длъжен ли е да приеме за доказано това обстоятелство?
3.6. За спазването на чл.333 от КТ длъжен ли е съдът служебно да следи?
ІІ.Процесуални въпроси
1. Необсъждането на всички възражения нарушение ли е на чл.236, ал.2 от ГПК?
2. Задължен ли е съдът да признае доказателствената сила на писмен документ, който удостоверява неблагоприятни за страната която го е издала факти?
Моли касационното обжалване да бъде допуснато по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за нейното допускане, като я оспорва и по същество. Претендира за разноски в размер на 600 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. Ж. В. е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „мениджър продажби малки и средни предприятия” в [фирма], регион Б.-Финансов център Б., когато със заповед № 0080-21/28.04.2010 г. е била уволнена поради съкращение в щата. В исковата молба тя е заявила, че няма реално съкращение в щата, а работодателят е проявил лично отношение към нея. От съпоставката между предишното длъжностно разписание на финансов център Б., в сила от 15.06.2009 г., с длъжностното разписание в сила от 4.10.2010 г. обаче се установява, че нейната длъжност е премахната, следователно е налице реално съкращение в щата. Двете щатни разписания са утвърдени от Главния изпълнителен директор, който е компетентният орган да извърши това съкращение съгласно чл.32, т.1 от Устава на Банката. Взетото решение на Управителния съвет, отразено в протокол № 6 от 23.02.2010 г., не е актът на работодателя, от който произтича директно съкращаването в щата. Този акт е утвърждаването на щатното разписание от Главния изпълнителен директор. Ето защо всички въпроси по т.ІІ.1, поставени от касатора във връзка със съкращаването на щата, които предполагат, че решението на УС е само предварително и не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реално съкращение, са неотносими към спора и касационно обжалване по тях не следва да бъде допускано.
Втората група въпроси касаят твърденията на М. В., че в регион Б. е имало четири финансови центъра, а в центъра, в който тя е работила, е имало сходни длъжности/мениджър „продажби-банкиране на дребно”, „мениджър продажби-малки и средни предприятия” и „мениджър обслужване”/, поради което е следвало да се извърши подбор, който незаконосъобразно не е бил осъществен. Относно териториалния обхват на подбора съществува практика на ВКС, отразена в решение № 1248 от 27.07.2001 г. по гр. д. № 2306 от 2000 г. на ІІІ ГО на ВКС, и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 320 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Според тази практика работодателят трябва да извърши подбор между работниците и служителите само в рамките на организационно-управленско обособеното звено, а не между работниците и служителите във всички регионални клонове. Ето защо в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор между служителите в четирите финансови центъра. От приетите по делото експертизи се установява, че длъжностите мениджър „продажби-банкиране на дребно”, „мениджър продажби-малки и средни предприятия” и „мениджър обслужване” се различават съществено по своите функции, тъй като обслужват различни сегменти на пазара на кредитите. Този разграничителен критерий е съществен за банката-работодател, която определя своята политика по кредитиране съобразно спецификите на клиентите и на банковия пазар. Следователно длъжността на М. В. е била единствена по своя характер и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор при съкращаването и. Ето защо по въпросите, поставени в І.т.2 въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в съответствие с утвърдената практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване също не следва да бъде допускано.
В исковата молба М. В. е посочила, че работодателят не е спазил изискването по чл.1, ал.2 от наредба № 5 от 1987 г. във връзка с чл.333 от КТ, а в хода на делото е заявила, че се е водила в неплатен отпуск към датата на издаване на уволнителната заповед. В тази връзка са поставените от нея въпроси по т.І.3 и ІІ.2, отговорите на които според нея водят до извода, че се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. За наличието на такава закрила обаче е необходимо реално да е започнало ползване на разрешения отпуск/ решение № 259 от 30.10.2008 г. по гр. д.№ 96/2008 г. на 5 чл. състав на ВКС, решение № 719 от 2009 г. на ІV ГО на ВКС по гр. д.3464/2008 г./. М. В. не е твърдяла, нито е доказала, че към момента на връчване на заповедта е знаела, че е в отпуск и се е явила на работното си място по някаква друга причина, а не с цел да изпълнява трудовите си задължения. Напротив, в молба от 17.05.2011 г. тя е заявила, че едва след завеждане на исковата молба узнала, че се е водила в неплатен отпуск към датата на издаване на заповедта за уволнение. Следователно М. В. не се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ при уволнението и всички въпроси относно предоставянето на неплатен отпуск на касатора нямат значение за изхода на делото, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да бъде допускано.
Последният въпрос на касатора по т.ІІ.1 дали необсъждането на всички възражения на страните представлява нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК касае правилността на решението, но няма характера на въпрос, който може да послужи за допускане на касационното обжалване. Материалноправният или процесуалният въпрос за селекция на касационната жалба трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и да касае обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивния съд/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 600 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-32 от 28.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 116 по описа за 2012 г., с което е отменено решение № 1579 от 24.10.2011 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Ж. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 0080-21/28.04.2010 г., за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 8400 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 4.10.2010 г. до 4.4.2011 г.
ОСЪЖДА М. Ж. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, ап.14, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 600/шестотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: