1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1382
ГР. С., 21.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.12.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №978/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Л. П., на С. П. и П. Б., на В. К. и Ц. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №642/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Н. К. срещу жалбоподателите Б. и В.К. по чл.42 от ЗН, като е признато за нищожно саморъчното завещание на М. Т. в тяхна полза, по чл.108 от ЗС – за признаване собствеността и предаване владението на първи етаж от двуежна вилна сграда по плана на к.к. „Б.” срещу първите трима жалбоподатели и на втория етаж от сградата срещу останалите две; по чл.73, ал.1 от ЗС срещу П. Б. и В. К., съответно за сумите 4 800 лв. и 4320 лв., обезщетение за ползването на процесните етажи за посочените периоди от време и по чл.97, ал.1 от ГПК, отм. – признато е, че жалбоподателите не притежават право на собственост върху ПИ пл.№170, в кв.4 по плана на Б..
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими / по паричните искове с цена по 5000 лв. в хипотеза на обусловеност от този по чл.108 от ЗС/.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
По жалбите на Л. П., П. Б. и С. П.: жалбоподателите се позовават словесно и на трите основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Същевременно и след дадените им от съда указания, в изложенията си подробно излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон и поради необоснованост на конкретно посочени изводи на ОС по съществото на спора за авторството и действителността на саморъчното завещание/ завет за недв. имот/ и за добросъвестното и недобросъвестно владение. Те сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, което ВКС не разглежда в това производство. К. обосновават противоречивото решаване на втория от въпросите с решенията на първата и втората инстанция по спора. Сочат, че при решаването на въпроса въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС ППВС №6/74 г., т.10, където е указано, че владението на нищожно основание / какъвто е процесният завет според ОС/ винаги е недобросъвестно. Не е отчел обаче, че в случая нищожността е поради неспазване на предвидената от закона форма, което заветниците не са знаели и затова следва да се считат добросъвестни – чл.70 от ЗС.
Или жалбоподателите не са формулирали ясно и точно материално и/или процесуалноправен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка на основанията за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.11 г., за което възразява и отв. по жалби Н. К.. Противоречивото решаване на въпросите по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК според същото ТР се установява с влезли в сила решения, а не с тези на инстанциите, разгледали по същество процесния спор. Въпросът за характера на владението върху имот при нищожно основание е решен в задължителната практика на ВКС ППВС №6/74 г., на която въззивното решение съответства. В случая оспореното завещание е написано ръкописно /като форма по чл.25 от ЗН/, но е нищожно, тъй като при съставянето му не са спазени изискванията на чл.25 от ЗН – да е написано и подписано от соченото в него за завещател лице, т.е. да материализира безсъмнено волята му. Не е доказано извършването на едностранното частно завещателно разпореждане от страна на М. Т., затова субективната добросъвестност на заветниците е недостатъчна.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по жалбите на посочените лица.
По жалбите на В. К. и Ц. В. – за допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Отново не поставят конкретен материално или процесуалноправен въпрос от предмета на спора. Излагат аргументи във връзка с изводите на ОС по съществото му, с доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост. Те са за осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. За характера на владението, основано на нищожно на осн. чл.42, б.”б”, вр. с чл.25 от ЗН саморъчно завещание/завет/ важи посоченото по повод на предишните жалби.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е специфично по цел и предпоставки. То се обосновава за конкретно поставен правен въпрос с нов, непълен или противоречив закон или с липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване при нови обществено – икономически условия съдебна практика – ТР №1/10 г. Тези предпоставки касаторите в случая не твърдят и не установяват.
Затова не е налице основание за допускане на обжалването и по тези жалби и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №642/10 г. от 3.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: