О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
С. 06.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 990 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на Х. Н. С. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 72 от 24.04.12г. по в.гр.д.№ 157/12г.на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 2.12.11г.по гр.д.№ 409/11г. на Ш. като е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен с н.а.№ 139 т.І рег.№3609 д.№126/06г.по силата на който Х. Н. С., действащ като пълномощник на Н. Н. С. е продал ан Д. Х. С. апартамент № 6 в западната половина на ет.3 в построената от Ж. „К.”сграда,състоящ се от две стаи,трапеза-рия,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 80.25кв.м., ведно с изба №3 със застроена площ от 7.48кв.м.и таван № 4 със застроена площ от 14.97кв.м. поради липса на представителна власт за продажбата на пълномощника,на основание чл.42 ал. 2 от ЗЗД.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,без да се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен в противоречие с практиката на ВКС.К. се позовава на решение № 1344 от 1.08.02г.по гр.д.№ 1864/01г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 488 от 7.10.03г.по гр.д.№ 11/03г.на І г.о.на ВКС,които са постановени по искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и решение № 1117 от 28.12.99г.по гр.д. № 425/99г.на ІІ г.о.на ВКС,което е постановено по иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД.Доколкото настоящият иск е с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД – така цитираните решения са несъотносими. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения акт,който бил постановен без да се съобрази,че упълномощителката е дала съгласието си за сключване на договор за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане и че ответниците стриктно и отлично са изпълнявали така поетото задължение за издръжка и гледане. Прилага характеристика на семейство С. и декларация,които поради характера на настоящето производство не могат да бъдат обсъждани.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че от вече влязло в сила решение,с което е унищожена на основание чл.29 от ЗЗД упълномощителната сделка,въз основа на която е осъществена сделката за покупко-продажба,следва,че пълномощникът е действал без представи-телна власт към момента на сключване на договора/уважаването на конститутивния иск има обратно действие/.Така извършената сделка, въззивният съд е приел за нищожна,като е посочил,че обстоятелството,че ищцата води настоящето производство от 2007г.сочи, че тя не желае потвърждаване на извършените през представителна власт действия.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкре-тен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали е налице посоченото специално основание – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. За прецизност следва да се посочи,че с оглед посочената от касатора незадължителна съдебна практика, коректното основание за допустимост,на което той се позовава не е това по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,а по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Посочените от касатора решения не установяват наличие на противоречива съдебна практика, защото са постановени по различни от настоящата хипотези/те са по чл.26 ал.2 от ЗЗД и по чл.31 ал.1 от ЗЗД,а настоящето правно основание е чл.42 ал.2 от ЗЗД/.Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Доколкото поставеният въпрос /а в случая такъв няма/ определя рамките,в които се осъществява касационната проверка за допустимост – не е възможно извършването на такава,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 24.04.12г. по в.гр.д.№ 157/12г.на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.