Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
354_11_opr288_f.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
С., 01.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 474 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Б. срещу въззивно решение от 16.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 2780 /2010 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение от 12.08.2010 г. по бр.д. № 16491 / 2009 г. на Пловдивския районен съд, в частта, относно ползването на семейното жилище след прекратяването на брака с развод, което е предоставено на съпругата (ищца) Ц. Н. Б. и двете малолетни деца на страните.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, съдържащо правни въпроси, които ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство Ц. Н. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът, по който решението е обжалвано, е неоценяем.
И в двете инстанции по същество между страните е бил спорен фактът кое жилище е било семейно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че семейно е жилището, предназначено да задоволи битовите потребности на всички членове на семейството, което е ползвано от тях до фактическата раздяла, а при липса на такава – до прекратяването на брака. Съдът е приел, че към момента на фактическата раздяла между страните по делото, те са живели в жилището, за което първоинстанционният съд е приел, че е семейно – в [населено място], на [улица], че от събрани свидетелски показания се установява, че това жилище е било специално ремонтирано в периода около раждането на едно от децата на страните и пригодено за отглеждане на двете деца чрез обзавеждане на две детски стаи, което е установено и от социалния доклад относно жилищните условия, жалбоподателят е признал по реда на чл.176 ГПК неизгоден за него факт за момента на преместването в това жилище, който противоречи на твърденията му, така въззивният съд е приел, че това жилище е било предназначено да задоволи жилищните условия на цялото семейство и най-вече на децата, а извършеният за целта ремонт е бил продиктуван от намерение за устройване на семейството за постоянно, а не временно, така въззивният съд е приел, че това жилище е семейно и следва да се предостави за ползване от съпругата, на която са предоставени за упражняване родителските права, докато ги упражнява, както (според въззивния съд) правилно е приел и първоинстанционният съд. Първоинстанционният съд е установил, че противно на твърденията на жалбоподателя (ответник по исковете) към момента на завеждане на делото жилището в [населено място], на [улица] собствено на жалбоподателя, придобито е от него по наследство и съдът е приел, че то е ползвано като семейно.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил материалноправния въпрос за това кое жилище е било семейно в противоречие с разрешенията в решения № 1007 /10.12.2008 г. по гр.д. № 2586 /2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., № 334 по гр.д. № 573 /2008 г., на ВКС, ІV г.о. , решение № 925 по гр.д. № 790 /2003 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 123 по гр.д. № 6055 /2007 г. на ВКС, І г.о., решение от 02.07.2009 г. по гр.д. № 419 /2009 г. на ОС Русе, както и на решение от 26.05.2005 г. по гр.д. № 559 /2004 г. на ОС В. Т., и на решение № 22 /25.01.2008 г. по бр.д. № 526 /2007 г. на РС Пловдив, за които няма данни дали са влезли в сила.
Настоящият състав намира, че разрешението на въззивния съд на въпроса кое жилище е семейно не е в противоречие с разрешенията в посочените решения, от които не следва да се обсъждат тези (последните две), които не са влезли в сила (съобразно приетото с т.3 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС), както и че разрешението на въззивния съд е в съответствие с легалното определението на понятието в пар.1 от ДР на СК
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представила доказателства, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 2780 /2010 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.