О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
С. 06.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 973 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на Г. С. К. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 115 от 22.05.2012г. по в.гр.д.№ 238/12г. на Хасковски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 34 от 17.02.12г. по гр.д.№ 345/10г. на С.,като са отхвърлени предяве-ните искове от С. К. против Д. Т. Д. по чл.124 ал.4 от ГПК за приемане на установено,че два договора за покупко-продажба на придобито по разпределение имущество и недвижим имот,извършено съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от 3.01.96г. и от 3.06.96г. са неистински документи и е оставил без разглеждане като недопустим иска за признаване за установено,че н.а.№98 т.ІІ д.511 от 2.05.97г.в частта му за имота по т.1 относно „обект с инвентарен номер шести-асфалтова площад-ка за селскостопанска техника”е неистински документ и иска по чл.537 ал.2 от ГПК за обезсилване на същия н.а.№98/97г.в частта му за имот по т.1 и е прекратил производството.
За да постанови акта си,въззивният съд като е приел,че тъй като процесните документи са диспозитивни и би могло да се оспорва единствено формалната им доказателствени сила,е изследвал на авторството на съдържащите се в тях изявления.С оглед ангажираните доказателства е счел,че е установено,че са подписани от посочените като автори лица,поради което исковете се неоснователни. В. съд е възприел извода на първата инстанция за недопустимост поради липса на правен интерес на претенциите, касаещи н.а.№98 т.ІІ д.511 от 2.05.97г. Не е било спорно по делото,че правният си интерес от предявяване на исковете с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК – ищецът е обосновал с възможността да иска последваща отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 205/2004г.по описа на РС Свиленград,с което е бил уважен иск за собственост.
В подадената касационна жалба като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните поставени въп-роси:1.Истински ли е документа,подписан от част от членовете на предста-вителен орган на юридическо лице,при това такива,които не са изрично определени или назначени и който е съставен от името на заличено /несъ-ществуващо/ юридическо лице и 2.длъжен ли е въззивния съд да основе постановения от него акт въз основа на всички ангажирани по делото доказателства,а не на избрани такива.В този смисъл се позовава на три решения на ВКС /едно от които е постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва нейната допустимост.Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
По поставените от касатора въпроси – не следва да се допуска касационно обжалване,защото те не съставляват годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Първите поставени въпроси не са свързани с формираната решаваща воля на съда,а касаят правилността на постановения въззивен акт,а вторият поставен въпрос е свързан с обсъждане на ангажираните по делото доказателства и възприетата фактическа обстановка.
Касационно обжалване обаче следва да се допусне с оглед съществуващата вероятност постановения въззивен акт да е недопустим. Съгласно приетото в горецитираната т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение,за които съдът служебно следи. В случая постановения акт е в противоречие с приетото в ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което – недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в произ-водството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 22.05.2012г. по в.гр.д.№ 238/12г. на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва в 7 –дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв./тридесет лева/ за разглеждане на касационната жалба и да представи квитанция в деловодството,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.