О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
С. 06.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 882 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на М. Г. М. от [населено място],подадена чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение от 13.02.2012г. по в.гр.д.№ 5427/2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 47-178 от 21.01.11г. по гр.д.№ 28311/09г. на СРС,като е отхвърлен предявения от него иск против М. М. Р.,Т. М. И.,С. М. Р. и А. М. Р. по чл.124 ал.4 от ГПК за приемане на установено,че удостоверение за наследници № 000774 от 18.04.06г.е неистински официален свидетелстващ документ, който невярно отразява,че А. М. и А. К. са сестри на Й. К. и наследници по закон на Е. М..
За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че с ангажираните по делото доказателства ищецът не е оборил материалната доказателствена сила на оспорения документ.До този извод е стигнал след като е преценил, че е спазен установения ред за издаването му и че ищецът не е провел успешно доказване на оспорените от него удостоверение за идентичност на лице с различни имена № У-103 от 30.07.09г. и У-105 от 5.08.09г., удосто-верение за родствени връзки № У-106 от 5.08.09г.-трите на Кметство [населено място], [община] бряг, удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000013 от 2.02.06г. и удостоверение за съпруг и родство до първа степен № 00003 от 13.02.06г.-двете на [община] бряг. Съдът се е позовал на данните от личните регистрационни картони на А. М. К.,А. М. М.,на актовете за раждане на А. М.,Е. М. Ф. и У. М. Ф./които също са оспорени по реда на чл.193 от ГПК и съдът е счел оспорването за недоказано/.В съвкупност с останалите релевантни по делото доказателст-ва, въззивният съд е ценил и депозираното съдебно решение, влязло в сила на 30.11.11г.,постановено по реда на чл.542 от ГПК,с което е установено,че У. М. Ф./ Й. М. К./ е [дата на раждане] от майка А. И. и баща М. Ф..Въз основа на тях е приел,че ищецът не е оборил факта,че Е. Й. М. има баща Й. М. К.,който има две сестри – А. М. /В. М. Ф./ и Е. М. Ф. /А. М. К./, като тримата имат обща майка А. И. М..
В подадената касационна жалба се сочат всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Поставят се множество въпроси:1. за вероятната недопустимост на постановения въззивен акт,поради обстоятелството,че няма произнасяне по искането за спиране на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК/разкрито престъпно обстоятелство от значение за решаването на гражданския спор/, 2. за редът,по който се издават и за доказателствената сила на удостоверенията за наследници, 3. оборва ли се доказателствената сила на регистрационния картон на физическо лице, когато не съдържа отбелязване кое е съставилото го длъжностно лице, подпис и дата на съставяне, 4.кои са задължителните характеристики на един документ,за да се счете за официален, 5. за доказателствената сила на частен документ,съставен от страна в процеса,който е ползван за издаване на официален документ и 6.следва ли да се изключва от доказателствения материал по делото документ,изходящ от страна в процеса,представен от другата,без да бъде оспорен по надлежния ред.Позовава се на петнадесет решения на ВКС и ВС,който нямат задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва нейната допустимост.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В настоящето производство съдът преценя единствено – съставлява ли поставеният материално-правен или процесуално правен въпрос годно общо основание съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС и налице ли е някое от специалните основания по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.В случая поставените въпроси, тъй като не са свързани с формираната решаваща воля на съда,не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Тезата на касатора,че въззивният съд неправилно е анализирал ангажираните по делото доказателства и възприетата от него фактическа обстановка не е в съответствие с тях, изисква проверка за законосъобразност,каквато не е възможна на този етап. Въпросите за реда,по който се издават и за доказателствената сила на удостоверенията за наследници, както и за задължителните характеристики на официалния документ и за доказателствената сила на частния документ, многократно са изяснявани в практиката и въззивният съд се е съобразил с нея. Данните от личните регистрационни картони, съдът е съобразил наред с останалите установени по делото факти,а дали представен по делото документ следва да се изключи от доказателствения материал,доколкото касае направената преценка на доказателствата, не подлежи на контрол. Непроизнасянето по искане за спиране не води до недопустимост на постановения съдебен акт/още повече,че в случая по делото не са разкрити данни за престъпно обстоятелство,а още по-малко за такова,което е от значение за решаването на гражданския спор/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.02.2012г. по в.гр.д.№ 5427/2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :