О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
София, 29.12.. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3725/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат К. Д. – пълномощник на И. Р. И., срещу въззивното решение от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 784/07 г. на Русенския окръжен съд. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по определящия за изхода на спора въпрос за правното основание на предявения иск при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Е. “Ш” с. К., представляван от Ш. М. М. , не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Предявени са искове за парични вземания, произхождащи от положен труд от ищеца като шофьор на автобус при ответника, за периода от 25.03.2004 г. до 30.09.2005 г., при липса на сключен между страните трудов договор. С въззивното решение, предмет на касация, в сила е оставено решение № 100 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 5003/06 г. на Русенския районен съд, с което исковете са отхвърлени. Съдът в двете инстанции изложил съображения, че между страните не е възникнало действително трудово правоотношение поради неспазване на императивното изискване за писмена форма на трудовия договор съгласно чл. 62, ал. 1 КТ /редакция ДВ, бр. 120 от 2002 г./. Не се установява наличие на такъв договор и от събраните писмени и гласни доказателства за полаган труд от ищеца като шофьор на автобус, стопанисван от ответника. Наред с това, освен по трудов договор труд може да се полага и по съответните договори, уредени в ЗЗД. Затова и искът за парично вземане е отхвърлен като недоказан.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът за правното основание на иск за парично вземане, съставляващо възнаграждение за положен труд, при въведени още в исковата молба твърдения, че не е сключен трудов договор, е решаван противоречиво от съдилищата – решение № 23 от 08.02.1990 г. по гр. д. № 839/89 г. на ВС, III г. о. Останалите поддържани от касатора предпоставки не са подкрепени с представените с касационната жалба решения, постановени по индивидуални правни спорове при действието на ГПК /отм./, и с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение решение от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 784/07 г. на Русенския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: