О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1387
София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5286/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3455/18.5.2014 г., подадена от адв.К. К. – процесуален представител на ищците М. Т. И., С. Х. Г. и А. Г. И., против въззивно решение №67/10.5.2014 г. по гр.д.№115/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2599/09.12.2013 г. по гр.д.№1450/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд,г.о., десети състав, с което е отхвърлен предявеният от М. Т. И., С. Х. Г. и А. Г. И., всички от [населено място], против П. А. Г. от [населено място], [община], област В., и ТБ [фирма] – С., иск за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот.акт №20, том V, рег.№7360, дело №694/15.11.2007 г. на нотариус Т. В., поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е правилно, с установена фактическа обстановка и законосъобразни изводи, поради което е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК. Прието е също така, че с оглед заявените в исковата молба основание и петитум на предявения иск, В. е приел, че сделката по горепосочения нотариален акт, с който въззиваемият П. А. Г., като изрично упълномощен представител на двамата си родители – С. и А. Г., е учредил в полза на банката ипотека върху процесния жилищен имот, е валидна и е обвързала страните по нея с предвидените в ЗЗД и ипотечния договор правни последици.. Съдът е стигнал до извод, че доводът на въззивниците, че въззиваемите не са представили оригиналното пълномощно за сключване на ипотечния договор и поради това следва да се приеме, че не е имало надлежно упълномощаване(в смисъл, че не е давано съгласие), в резултат на което и по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД, ипотеката е нищожна, не може да бъде споделен от въззивния съд. Окръжният съд е приел за безспорно установено, че преписът от пълномощното, с което е сключена ипотеката, е с нотариална заверка на подписите, а самият нотариус Т. В. е разпитан като свидетел, и неговите показания за идентичността на подписите на упълномощителите хармонират с останалите писмени доказателства, поради което правилно съдът не е изключил пълномощното от доказателствения материал. Този извод е подкрепен и с данните от съдебно-почерковата експертиза, които са приети за категорични. Съдът не е споделил и оплакването, че при разпределяне на доказателствената тежест въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение, в смисъл, че тежестта на доказване автентичността на подписите в пълномощното била на въззиваемите и преди всичко на банката, тъй като няма никакви данни оригиналното пълномощно да е депозирано там.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поставят следните процесуалноправни въпроси:
1. Дали оспорването, проведено от ищецът М. Т. И. попада в хипотезата на чл.183 ГПК и не следваше решаващият съд да изключи от доказателствата представения от първия ответник препис от пълномощно, рег.№6677/17.10.2007 г. ?, и
2. Неправилно е разрешен и процесуалноправният въпрос за разпределение на доказателствената тежест между страните в хипотезата на своевременно оспорване наличието на оригинално пълномощно рег.№6677/17.01.2007 г. от неучастващо в упълномощаването лице ?
Ответникът по касационната жалба [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба П. А. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация [фирма] – С., намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Посочените от касационния жалбоподател въпроси са фактически, а не правни, тъй като визират конкретно правоотношение и свързаните с него обстоятелства. Поради това те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, на които обаче следва да бъде отговорено едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касация [фирма] – С., деловодни разноски в размер на 1503 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №67/10.5.2014 г. по гр.д.№115/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк]блок 212, вх.З, ет.5, ап.79, С. Х. Г., ЕГН – [ЕГН], и А. Г. И., ЕГН – [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.В, ап.99, да заплатят на “А. Б. Б.” – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1503/хиляда петстотин и три/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: