1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
ГР. С., 06.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №911/12 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №181/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Т. Я. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „монтажник механични машини” към ОП „Паркинги и гаражи” при [община].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
` За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че по въпросите: формално или резултативно е нарушението на задължението по чл.126, т.10, пр.2 от КТ / работникът да не пречи на другите работници да изпълняват тр. си задължения/ и следва ли при формално /откъм състав/ нарушение на тр. дисциплина да се изследват и подлагат на преценка за тежест неблагоприятните последици от конкретното противоправно деяние, са решени в противоречие с р. по гр.д. №1623/03 г. на трето г.о. / решението е по ГПК, отм., затова твърдяното противоречие се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/10 г./. Намира, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото в съд. практика не е налице произнасяне по елементите на фактическия състав на нормата на чл.126, т.10, пр.2 от КТ.
В. съд е отменил дисциплинарното уволнение на ищеца като незаконно по две групи съображения, които поотделно водят до този резултат. Първата група е по процедурата за налагане на наказанието – ОС е приел, че не е спазен чл.193 от КТ, изискващ преди налагане на наказанието от работника да бъдат поискани и приети обяснения за нарушението / описано ясно и разбираемо откъм фактическа страна/, за което е наложено. Според ОС в случая работодателят е изискал обяснения за обстоятелства, които впоследствие не е посочил в уволнителната заповед като такива, за които се налага наказанието. Втората група съображения е по същество на санкцията – за несъответствие на най-тежкото наказание с тежестта на нарушението. Прието е , че конкретното неизпълнение на тр. задължения, определено от работодателя като тежко по чл.190, ал.1,т.7 от КТ / отправяне в различни дни на обиди към служителка, употреба на нецензурни изрази и заплахи, създаване на конфликтни ситуации/ не е довело до неблагоприятни последици за работодателя, а дисциплинарното минало на работника е чисто, поради което при налагане на наказанието е нарушен чл.189 от КТ.
Поставените от касатора въпроси се отнасят до втората група съображения. ВКС намира, че не е налице конкретно противоречие с посоченото р. по гр.д. №1623/03 г. на трето г.о. на ВКС. В това решение е посочено, че уронване на доброто име на работодателя по чл.187, т.8 от КТ е нарушение, при което работодателят е злепоставен пред трети лица и то е формално, тъй като не се изисква настъпването на неблагоприятен резултат. В случая въззивният съд е приел, че нарушението на задължението по чл.126, т.10 от КТ е установено по делото, а липсата на вредни последици е отчетена не като на елемент от фактическия му състав, а при преценка на тежестта му по чл.189 от КТ. Последната е в обхвата на съдебния контрол при оспорване на уволнението, съобр. практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №1040/09 г. на четвърто г.о., в което е посочено: „Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол”. Задължението по чл.126, ал.1,т.10 от КТ – по обхват и възможни форми на нарушаване, е застъпено в съдебната практика – напр. р. по гр.д. №1409/09 г. на Варненски ОС, вл. в сила и публикувано. В него е посочено,че нарушение на чл.126, т.10 от КТ е „ създаденото напрежение, както в работещите в ОДЗ /различни лица, както се видя, са отговаряла на обажданията поради местонахождението на апарата/, така и в нормалния ритъм в дейността – създадени са условия на несигурност и допълнително неудобство и дискомфорт в колектива на работодателя.” В конкретността на казуса там, това нарушение е прието за тежко по чл.189 от КТ при спецификата на работа и обстоятелствата на случая. В настоящия случай въззивният съд също е преценил тежестта по чл.189 от КТ въз основа на конкретните обстоятелства и е приел че нарушение на задължението по чл.126, ал.1,т.10 от КТ има /в посочения по –горе утвърден в трайната практика смисъл/, но то не е достатъчно тежко, за да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание. Така по отношение на втората група съображения за уважаване на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ не са налице сочените основания за допускане на обжалването.
Първата група съображения въобще не е оспорена с въпроси в контекста на осн. по чл.280, ал.1 от ГПК, което – поради самостойния й характер за изхода на спора, също обуславя недопускане на обжалването. Оспорването в касационната жалба на извода на ОС за неспазена процедура по чл.193 от КТ като” неправилен и необоснован”, не е достатъчно – то следва да е заявено и в изложението към жалбата с конкретен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, като обща предпоставка за допускане на обжалването, поставен в хипотеза на допълнителните предпоставки по т.1-3 – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №181/12 г. от 3.05.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1