5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
[населено място], 28.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1522 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.11.2012г. постановено по гр.д. № 511/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 453 от 30.05.2012г. по гр.д. № 2528/2011г. на Шуменски районен съд за установяване по отношение на Б. Н. Д., че към датата на одобряване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. и изменена със Заповед № КД-14-27-2027/06.08.2007г., С. И. В. и Р. С. И. са собственици на площта от поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], ограничена между кадастралната граница между имоти * и * и границата между тях, определена съгласно дворищнорегулационния план от 1928г. по точки 1-9-3-7-8 по приложената комбинирана скица № * към заключението на вещото лице /на л. 85 от делото/, представляваща неразделна част от решението, както и че при одобряването на кадастралната карта е допусната грешка относно границата между двата имота, изразяваща се в това, че сегашната граница по кадастралната карта погрешно е отразена по тангентата на собственото на ищците жилище, вместо да преминава западно и успоредно на сегашната граница съгласно скицата на вещото лице – приложение № 4.
Касационна жалба е подадена от Б. Н. Д. чрез пълномощника адв. Б.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат два материалноправни въпроса, които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ има ли пряко отчуждително действие регулационен план, одобрен по време на действие на Закона за благоустройство на населените места в Царство България/от 1905г./ и 2/ когато в производството по чл. 53, ал.2 З. ищците не са доказали площта на претендираната част от имота на ответниците, следва ли искът да бъде уважен или трябва съдът да го отхвърли. По първия въпрос е поддържа противоречие с Решение № 823/21.08.2011г. по гр.д. № 1828/2009г. на І г.о., решение № 1313 от 14.01.2009г. по гр.д. № 5612/2007г. на ІІ г.о., а по втория въпрос с Решение № 738 от 28.10.2009г. по гр.д. № 1294/2008г. на ВКС, ІІІг.о. Освен това според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид произнасянето по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: когато се изчислява площ на придаваемо по регулация място по регулационен план, който няма пряко отчуждително действие /като З./ и няма данни за приложена улична регулация, следва ли отчуждителят да заплати и частта от придаваемото място, попадаща под улична регулация съгласно плана, за да се счита планът приложен чрез уреждане на сметки.
Ответниците по жалбата С. В. и Р. И. в писмения си отговор поддържат на първо място, че касационното обжалване е недопустимо доколкото цената на иска е под 5000лв. и на второ място, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК е допустима. При предявяване на иска съдът не е изискал представяне на данъчна оценка на процесния имот и внасяне на държавна такса върху нея, а е разгледал иска като неоценяем. С оглед на това касационната жалба подлежи на разглеждане.
Производството е по иск по чл.53, ал.2 З., предявен от С. И. В. и Р. С. И. против Б. Н. Д. за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] ищците са собственици на ивица земя от имота на ответницата, която е заключена между кадастралната граница на двата имота и границата между тях съгласно регулационния план от 1928г., посочена на скица-проект и за установяване наличие на грешка в кадастралната карта досежно границата между двата имота * – собственост на ищците и * – собственост на ответницата. С влязло в сила решение е уважен иск на същото правно основание и за същата ивица земя, предявен от настоящите ищци против С. и К. С., които наред с ответницата Б. Д. са съсобственици на ПИ *.
Ищците се легитимират като наследници на М. И. В., починала 2001г., която е придобила въз основа на договор за покупко-продажба от 1977г. къща с други стопански постройки и място от * кв.м. в [населено място], имот пл.№ *, за който е отреден парцел * в кв. * по плана на града с площ * кв.м. Ответницата Б. Д., заедно със С. Д. С. и К. Д. С. е наследник на Д. С. Д., който с нотариален акт № * от *г. е закупил къща с * кв.м. застроено и * кв.м. незастроено място, заедно с придадени по регулация * кв.м. и * кв.м., който имот съставлява парцел * в кв. * по плана на Шумен.
Приетите експертизи установяват, че първата регулация е от 1928г. Според нея за имота на ищците е отреден парцел *, а за имота на ответниците парцел * и границата между двата парцела преминава на * м западно и успоредно на западната стена на сградата на ищците. Според събраните доказателства сметките по регулация по този план са били уредени и следователно той е приложен. При следващата регулация от 1958г. парцелите са с номера съответно * и * като имот * включва спорната площ, т.е дворищната регулационна линия между имотите не е отразена като имотна – имотната граница минава по западната стена на сградата в имота на ищците и по южната и западна фасада на паянтовата сграда и спорното място е отразено като придаваемо към имота на ответницата. Следващият план от 1978г. запазва планоснимачните номера на имотите, като имотната граница минава на разстояние от западната стена на жилищната сграда, а регулационната линия е права линия. Планът от 1987г. изменя само уличната регулация и застройката на двата парцела. При одобряването на кадастрална карта е очертана граница между имотите, която не съответства на регулационната линия по плана от 1928г.
Според съда, първият регулационен план е приет при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /от 1905г./, според който дворищнорегулационните планове са имали отчуждително действие и са водели до придобиване право на собственост върху придадената част. Към момента на влизане в сила плана от 1958г. са действали З. и П. и няма данни за изпълнена процедура по прилагане на плана със заплащане на придаваемото място от ответницата. Такова приложение не е извършено и в срока по § 6, ал.2 ПЗР ЗУТ, а след изтичането на този срок отчуждителното действие на плана е преустановено – §8, ал.1 ПЗР ЗУТ. Поради това съдът е приел, че меродавен за уреждане на отношенията между страните е планът 1928г., за който има категорични данни, че е приложен – представен е протокол за оценка на придаваемите места, споразумение между собствениците на двата имота и нотариален акт по регулация. Площта на спорното място според единичната експертиза е * кв.м. и то граничи на изток с жилищната сграда на ищците, на север със стопанска постройка на ищците, на юг с улична регулация и на запад с регулационна линия между парцели * и * по плана от *г. Границата между имотите е отразена в приложение № 4 към заключението на единичната експертиза и обозначена е с точки 1-9-3-7-8. Въз основа на горните констатации и изводи съдът е уважил предявения иск.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното
Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК при разрешаването на въпросите: 1/ има ли пряко отчуждително действие регулационен план, одобрен по време на действие на Закона за благоустройство на населените места в Царство България и 2/ когато в производството по чл. 53, ал.2 З. ищците не са доказали площта на претендираната част от имота на ответниците, следва ли искът да бъде уважен или трябва съдът да го отхвърли.
По първия въпрос касаторът счита, че е налице противоречие с Решение № 823/21.08.2011г. по гр.д. № 1828/2009г. на І г.о. и решение № 1313 от 14.01.2009г. по гр.д. № 5612/2007г. на ІІ г.о. Първото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е по приложение разпоредбата на чл. 74а З./отм./. С нея с обратна сила се преурежда отчуждителното действие на уличнорегулационния план в зависимост от заплащане на обезщетение на собственика. Решението е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае действието на уличната регулация, а не дворищната такава, какъвто е настоящия спор, а и по настоящето дело има данни за заплащане на обезщетение за придадените части. Второто решение е по чл. 218а ГПК/отм./ и приема, че при липса на данни за заплащане на суми за придадени по регулация части по план от 1930г., той не е приложен и регулационната линия не може да се счита за имотна при следващата регулация. Липсва противоречие с обжалваното решение, доколкото в него е прието, че обезщетението за придадените места е платено и планът от 1928г. е приложен.
Поддържа се хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК спрямо Решение № 120 от 09.11.2009г. на Разградски окръжен съд по гр.д. № 149/2008г., влязло в сила. В него се сочи, че З./от 1905г./ не съдържа норма, предвиждаща, че отчуждаването се извършва по силата на самия план. В настоящия случай не стои въпроса за отчуждителното действие на плана, а за условията за прилагането му, което са различни понятия, изяснени в Т. № 3/1993г. Влязлото в сила решение № 725 от 28.04.2009г. по гр.д. № 1256/2005г. на Пловдивски окръжен съд също не обуславя достъп до касационен контрол. В него, както и в първото посочено решение, се разглежда действието на отчужденията по улично-регулационния план съгласно чл. 74а З./отм./
По втория въпрос се поддържа противоречие с Решение № 738 от 28.10.2009г. по гр.д. № 1294/2008г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по чл. 218а ГПК/отм./. В него е потвърден извод за неоснователност на предявена претенция по чл. 53, ал.2 З. поради липса на грешка в кадастралната основа, а и поради недоказване площта на претендираната част от съседния имот. Липсва поле за съпоставка с обжалваното решение, тъй като площта на спорната част е посочена от експертизите и от съда в мотивите на решението.
На последно място касаторът навежда основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид произнасянето по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: когато се изчислява площ на придаваемо по регулация място по регулационен план, който няма пряко отчуждително действие /като З./ и няма данни за приложена улична регулация, следва ли отчуждителят да заплати и частта от придаваемото място, попадаща под улична регулация съгласно плана, за да се счита планът приложен чрез уреждане на сметки. Този въпрос не е обсъждан в атакуваното решение и не е обусловил крайните изводи на съда. Поради това не се явява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Съобразно изложеното не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.11.2012г. постановено по гр.д. № 511/2012г. на Шуменски окръжен съд по касационната жалба на Б. Н. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: