5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
С., 28.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 426/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4 от 10.01.2011 г. по в. т. д. № 113/2010г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Габровски окръжен съд решение № 9 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 247/2009 г., е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 67 910 лв., платена от ищеца за погасяване остатъка от сумата по предоставен на ответното дружество от [фирма] договор за кредит № 112Р00001 от 04.11.2004 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Според касатора, решаващият състав неоснователно е приел, че за него съществува правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД за плащане на процесната сума, като не е отчел липсата на облигационни взаимоотношения между двете търговски дружества във връзка със сключения от ответника [фирма] договор за кредит от 04.11.2004 г., както и че такъв интерес не може да може да бъде обоснован с интереса на едноличния собственик на капитала на същото дружество К. Б., доколкото между нея и [фирма] също не са възникнали правоотношения по повод посочения договор за кредит. Освен за неправилност, касаторът релевира изричен довод и за недопустимост на въззивния акт с твърдението, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, какъвто не е предявен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за делото са заявени въпросите: „Юридическо лице-търговец дължи ли връщане на банката на получена без валидно решение на О. по разплащателната си сметка и усвоена парична сума по отпуснат банков кредит; Налице ли е суброгация в правата на банката-кредитор на трето юридическо лице, платило дълга без правен интерес и без наличието на каквато и да било правна връзка с длъжника по кредита, т. е. налице ли е хипотезата на чл. 74 ЗЗД или е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД”. По отношение на тези въпроси се твърди, че се решават противоречиво от съдилищата; решени са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК са представени множество съдебни актове, постановени от ВКС и от въззивни съдилища.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Габровски окръжен съд и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 67 910 лв., въззивният съд е приел, че същият е допустим, но неоснователен, тъй като не е налице фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, каквато именно е правната квалификация на претенцията. Според решаващия състав, ищецът [фирма] е превел процесната сума 67 910 лв. по договора за кредит, сключен между [фирма] и [фирма], като е изпълнил задължението на ответника към банката съвсем съзнателно и целенасочено. Направен е извод, че за извършеното от ищцовото дружество плащане е налице правен интерес и той произтича от обстоятелството, че едноличният собственик на неговия капитал – лицето К. Б. Б., в качеството й на физическо лице, е авалирала запис на заповед в размер на 116 240.11 лв. като обезпечение на получения от [фирма] кредит. С оглед на това, въззивният съд е счел, че при непогасяване на кредита за ищеца съществува опасност от неблагоприятни имуществени последици, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение от банката-кредитор върху дяловете на търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала е К. Б. Б..
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от касатора въпроси нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсата на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по отношение на първия въпрос произтича от обстоятелството, че въззивният акт не съдържа произнасяне по него. Въпросът, налице ли е валидно решение на Общото събрание на съдружниците за сключване на процесния договор за банков кредит и съответно дължи ли дружеството-получател връщането на получената по този кредит сума, не е бил предмет на спор в инстанциите по същество и поради това решаващият състав не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда същия. Ето защо, този въпрос не е от значение за отхвърлянето на предявения иск.
Не може да се счете за изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на втория релевиран от касатора въпрос. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, трябва да отговоря на определени изисквания – да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК. В случая приетото от въззивната инстанция, че плащането на процесната сума, представляваща остатък от получения от ответното дружество кредит, не е извършено от ищеца без правно основание, е резултат от анализа на събраните по делото доказателства и направената въз основа на тях преценка на съществуващите между страните правоотношения. Що се отнася до правилността на извода за наличие на правен интерес от извършеното плащане на чуждия дълг, същата не би могла да бъде проверявана в рамките на настоящото производство, тъй като тя е неотносима към основанията за допускане на касационното обжалване.
Освен отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол, по отношение на поставените въпроси не е осъществено и нито едно от предвидените в закона основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Липсата на основанията по т. 1 и т. 3 ГПК произтича от това, че касаторът изобщо не се е позовал на задължителна съдебна практика /т.1/, респ. не е обосновал, защо счита релевираните въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/, а липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – от неговата недоказаност. Представените от касатора съдебни решения, постановени от ВКС /по отменения процесуален ред/ и от въззивни съдилища, не установяват твърдяното противоречие, тъй като направените в тях изводи относно наличието или липсата на правен интерес за изпълнение на чуждия дълг са обусловени от различните факти и доказателства и от преценката на същите, която е в изключителните правомощия на конкретния съдебен състав.
На последно място, не може да се счете, че е налице и вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение поради произнасянето по непредявен иск, което би било самостоятелно основание за допускането му до касационен контрол. Поддържаното от касатора твърдение, че съдът е разгледал иск по чл. 74 ЗЗД, не съответства на данните по делото. В мотивите на решението изрично е посочено, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и именно с оглед на нея е преценявана и основателността на претенцията.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4 от 10.01.2011 г. по в. т. д. № 113/2010г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: